Шансове

— Надявам се, че ще е много висока. Нали знаеш че си падам по високи момичета.

— Какво ти пука. Нали излиза с теб? — отвърна Мел небрежно. — Ако поне малко прилича на Голди, значи ще е истинско бижу и цялата ще е твоя.

— Не мога да чакам повече! Не съм спал с момиче от два дни.

Голди и Кери излязоха от театъра.

— Непременно поръчай шампанско — прошепна Голди. — Това ги кара да мислят, че си нещо специално.

Мел и Фреди решително тръгнаха към тях.

— Здрасти, момчета — поздрави Голди, като наподобяваше — доколкото може — интонацията на Мей Уест.

— Честит рожден ден, красавице! — каза Мел, привлече я в мечешка прегръдка и настървено я зацелува по устата.

Кери и Фреди крадешком се оглеждаха един друг.

— Ама и ти си един! — Голди шеговито скастри Мел и се измъкна от прегръдката му. — Размаза ми червилото, трябваше да бъдеш по-внимателен — после се усмихна на Фреди. — Здравей, аз съм Голди. А това е Кери — твоята мечта за тази вечер. Не си ли истински късметлия?

Изражението на Фреди не беше на човек, който се чувства късметлия. Той кимна отсечено на Кери и четиримата тръгнаха към колата на Мел, спряна по-надолу до тротоара.

Щом стигнаха, Мел отвори вратите. Голди се настани на предната седалка, а Кери седна отзад. Мел и Фреди останаха навън.

— Какво става с теб? — Кери чу Мел да пита Фреди.

— Исусе! — тихо възкликна Фреди. — Та тя е една скапана чернилка!

— И какво от това? — сериозно отговори Мел. — Никога ли не си чувал за черни пудинги?

— Чувал съм — отговори Фреди, — но никога не съм излизал с такива.

— Хайде, хайде — засмя се Мел. — Изпускаме ценни минути от веселбата.

Двамата се качиха в колата и потеглиха.

Кери седеше и нещастно надничаше през прозореца. Презрителните им думи гърмяха в ушите й.

Скапана чернилка.

Черен пудинг.

Очите й се напълниха с горчиви сълзи, които се стекоха по бузите й. Задържа главата си обърната към прозореца, за да не забележат, че плаче.

Голди и Мел си бъбреха весело на предната седалка. Фреди седеше като статуя до нея. Няколко пъти се покашля. Най-после й каза:

— Значи ти и Голди живеете в един апартамент?

— Да — отговори Кери с тайната надежда, че гласът не издава мъката й. По никакъв начин не искаше той да разбере, че е разстроена. Ако се досетеше, че е чула разговора му с Мел, това само щеше да влоши нещата още повече. Реши, че може да си измисли някаква причина и да се измъкне. — Знаеш ли, изведнъж ужасно ме заболя главата. Може би просто трябва да се прибера…

Голди я чу и реагира незабавно.

— Не признавам нищо! Шест месеца ми трябваха да те навия да излезеш и сега ще останеш. Няма да те пуснем да се прибереш. Нали, Мел?

— Нали! — ентусиазирано потвърди той.

Кери се отпусна в седалката. Нямаше измъкване.