Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
При вида на Джино тя се втурна в атака:
— Къде, по дяволите, беше?
— Катастрофирах с колата.
— Дрън-дрън! — тя приближи до леглото и го загледа. — Изглеждаш ужасяващо!
— Нещо не си свадлива както обикновено. Къде беше?
Тя захвърли наметката си.
— Я го виж ти! Него го няма десет дни, а пита къде съм била аз! Такова нахалство! — втурна се към тоалетката, седна пред нея и внимателно свали розовата си шапчица.
— Синди — заговори той с мек, нежен глас. Почти шепнеше: — Чете ли днешните вестници? — хвърли й вестника, който тупна до краката й. Беше сгънат така, че се виждаше колоната на Уинчъл.
Тя вирна гордо брадичка, за миг реши да не взема вестника. Но любопитството й надделя и тя го вдигна от пода.
Започна да чете бавно, съсредоточено. Четенето определено не беше нейната стихия. Когато разчете името си в колоната на Уинчъл, по лицето й прелетя лека усмивка. Тя беше прочута. Браво на нея!
Свърши и внимателно остави вестника на тоалетката. Може би щеше да си купи албум и да събира в него изрезки от вестници.
Джино беше вбесен.
— Е? — попита той. — Как ще го обясниш? И как ще обясниш къде си била цяла нощ?
— Бях с Хенри — отвърна тя спокойно — и имам намерение да бъда с него и тази вечер.
Той не повярва на ушите си.
— Майната ти, върви да се чукаш!
— Това и правя! И ти няма да ме спреш.
— Няма ли? — надигна се в леглото той.
— Няма — тя също се изправи и го изгледа нагло, поставила ръце на кръста си, с презрителна усмивка на уста. — Няма, ако знаеш кое е добро за теб.
Той започна да се смее. Тая направо е откачила. С кого си мислеше, че се заиграва, за Бога!
Готино дупенце Синди, не се ебавай с големите момчета!
— Знам толкова много неща за теб, Джино Сантейнджело — каза тя. — Много.
— Какви шибани неща ми говориш?
Злорада усмивка разкриви лицето й.
— Аз те проследих с нает от мен частен детектив. Знам всичко. Ха! Десетдневно внезапно пътуване. Как ли не. До Вилидж и някаква долнопробна курва. Имам всичко това написано. Когато се разведем, ще трябва да си много мил с мен или ще те разбия. Чуваш ли ме?
Гласът му беше смразяващ.
— Ти… си… ме проследила?
— Точно така — самодоволно потвърди тя. — Мисля, че ти е ясно сега кой свири музиката — млъкна само за да си поеме дъх и продължи: — И още нещо. Докато те нямаше, федералните данъчни инспектори душеха наоколо. Ако не се съобразяваш с мен, миличък, ще ги заведа във всяка една банка в този град и ще им покажа твоите депозитни кутии. И копията от всичките ти списъци — разтърси платиненорусата си коса. — Искам развод, Джино. Имам доказателства срещу теб, така че не очаквам да ми създадеш никакви неприятности.
Кери, 1938
На Кери й беше трудно да повярва. Такъв късмет! Беше приета на работа в хора на новия мюзикъл на Бърнард Даймс. За втори път този мъж се оказа наблизо точно когато имаше нужда от помощта му.
Той уреди и останалото. Каза на семейство Бекър, че тя ще ги напусне, лично я откара с кола до малък апартамент във Вилидж, в който да живее с още едно момиче.
— Защо правите всичко това за мен? — попита тя.
— Защото всяко човешко същество заслужава подкрепа, за да промени живота си, а аз имам чувството, че на са много онези, които са извървели твоя път.
Прииска й се да го прегърне. Силно. Но само каза:
— Ще направя всичко, което мога, за да не ви разочаровам.
Това беше през декември. Сега беше август. Мюзикълът се игра при голям успех през целия сезон и Кери беше щастлива. Беше усърдна и изпълнителна в работата, която харесваше. Голди, момичето, с което живееше заедно в апартамента, беше добро. Единствените спорове между тях понякога припламваха на тема приятели. Голди имаше много. Кери не искаше никого.
— Ти не си нормална — шегуваше се Голди. — Никога ли не ти е минавала мисълта да станеш монахиня?
— Някога имах приятел — излъга Кери, — но той почина.
Голди не се усъмни, отнесе се съчувствено към нея и я остави на мира. Но само за известно време. За малко. Голди се срещаше с различните си приятели в някое заведение, където момчето я чакаше в уговорен между тях час. Тя започна да кани Кери да излизат заедно. Кери винаги отказваше. Нощните клубове, салоните за танци, джаз заведенията и партитата бяха места, от които тя се стараеше да стои далеч. Беше сигурна, че ще устои на изкушението, но една гола сигурност не е достатъчна…
Всяка съботна вечер зад кулисите за малко идваше Бърнард Даймс. Обикновено придружен от елегантна жена, която го държеше под ръка, но това не беше сериозна пречка повечето от момичетата в театъра да бъдат луди по него. Голди го обожаваше.