Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
Когато Хедър успя най-сетне да се освободи от партньорите си, видя, че Брандон стои до Луиза. Той се беше втренчил в чашата си, а Луиза се беше облегнала интимно на ръката му и се опитваше да го настрои против Хедър, която очевидно го пренебрегвала и предпочитала да се занимава с други мъже. Хедър кипна от яд, когато забеляза подигравателните погледи на Луиза. Брандон вдигна бавно очи от чашата и прикри мъката си зад навъсено лице. Точно в този особено неподходящ миг трябваше да се появи и съвсем пияният Мат и да целуне Хедър по рамото. В очите на Брандон лумнаха гневни пламъци, той се извини на Луиза, хвана жена си за ръката, изведе я от салона, влезе с нея в кабинета, затръшвайки вратата подире си. Изгледа я пренебрежително от глава до пети.
— Както виждам, добре се забавляваш, госпожо. Харесва ти, изглежда, да те опипват и да те ближат…
В очите на Хедър проблесна гняв.
— Какво говориш! — възкликна тя. — Как можеш да твърдиш подобно нещо! Замъгленото ти съзнание те мами, скъпи. Аз изпълнявах само задълженията си на домакиня, докато ти се държеше като разгонен бик и ухажваше онази крава.
— О, господи! — извика той и вдигна ръце към небето. — Позволяваш си да ме упрекваш, след като цяла вечер трябваше да гледам как те ухажва и те опипва онова издокарано говедо, способно да доказва мъжествеността си само с това, че хуква подир всяка глупава женска.
— Глупава, така ли? — Тя не можа да намери достатъчно бързо какво да каже и се извърна, побесняла от яд.
Брандон беше направил главата и не можеше да разсъждава ясно.
— Така било, значи! Не можеш вече да ме гледаш в очите! Защото знаеш, че говоря истината!
Той пристъпи към нея, ароматът на косата й обърка още повече помътнелия му ум и самообладанието му се превърна в самосъжаление.
— Защо ми причиняваш тази болка? Защо бягаш от мен и търсиш нежност при други? Аз, който копнея за близостта ти, трябва да гледам как позволяваш всичко на тази нафукана маймуна, как я възбуждаш с близостта на тялото си.
Обзе го необуздано желание. Той я награби с едната ръка изотзад, за гърдата, пъхна другата между бедрата й, зацелува я трескаво по раменете. Тя го отблъсна с енергично движение и се облегна, задъхана, на писалището. Лицето й пламтеше, беше искрено възмутена от бруталното нападение.
Брандон стоеше като вцепенен.
— Какво имаш против мен? Боже милостиви, защо трябва да водя монашески живот и на всичкото отгоре да стоя и да гледам как възбуждаш желанието на други мъже.
— Глупако! — възкликна тя. — Глупако глупав! Наистина ли мислиш, че го желая?
Беше на края на силите си. Тя изтича покрай него от кабинета и му извика от вратата:
— Хайде, върви! Върви при онази устатница, с която си делил леглото, върви и се забавлявай с нея, докато си пиян! Вие сте си лика прилика.
С тези думи остави Брандон, объркан и страдащ, сам в стаята. Докато се връщаше при гостите, срещна Джеф, който веднага разбра, че се е случило нещо.
— Какво има, Хедър? Изглеждаш, сякаш току-що ти се е явил самият сатана.
— Сатаната е една руса проститутка — каза тя високомерно. — Чудя се само как един мъж може да е толкова сляп!
Джеф погледна към кабинета.
— Брат ми изглежда пак играе ролята на очарователния идиот. Ела, принцесо и не бъди тъжна тази вечер. Какво ще кажеш за едно питие?
Тя кимна и след малко стоеше вече с чаша шампанско, от което отпи голяма глътка.
— Идваш винаги навреме, Джеф, тъкмо когато имам нужда от помощ — каза тя благодарно.
— Да — засмя се той, — затова ме наричат тук свети Джефри.
Хедър си възвърна постепенно самообладанието. Спокойствието на Джеф и шампанското поуталожиха избухналия гняв.
— Има някои неща, свързани с Брандон, и, както виждам, добре ще е да ти ги обясня, за да можеш да го разбереш. Виж какво, нашият баща просто не понасяше друг мъж да се допре до майка ни, колкото и безобидно да е докосването. Брандон разбира, че и той реагира по същия начин по отношение на теб. Преди да те срещне, беше много самоуверен и абсолютно сигурен, че владее чувствата си. И понеже никога не е бил истински влюбен, сега е безпомощен и не може да се справи с чувствата си. Ако искаш вярвай, но той е мъж със силна воля, уплашен, че е предал заради тебе някои от предишните си убеждения. Благодарение на теб открива сега в себе си съвсем различен човек. Ужасно е за мъж на неговата възраст да разбере, че е достатъчно да го погледнеш, и предишният му свят рухва.