Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
— Нека си я носи, Брандон. Дай и на другите възможност да й се полюбуват — каза той, развеселен. — Много добре разбирам какво те вълнува, братле. Да беше моя, щях да я заключа с десет катинара. — Той се приближи към Брандон и му прошепна достатъчно високо, за да го чуе и Хедър: — Тя е много по-красива от Луиза, нали?
Хедър опря ръце на хълбоци и тропна с краче.
— Джеф, ако искаш да ми развалиш празненството, достатъчно е да произнесеш само още веднъж името на тази жена! — извика тя.
Джеф удари брат си по рамото и каза:
— Хайде, стига, Бран, стига си й проповядвал морал, нека си носи роклята. Изглежда очарователно в нея. Обещавам да не я зяпам непрекъснато.
Брандон изгледа навъсено брат си, понечи да му отговори нещо, но се отказа. Вместо това се обърна към Хедър.
— Ех, носи каквото ти харесва, мадам — каза той, но не прозвуча много убедително.
Джеф потри ръце от удоволствие.
— Ще бъде великолепно празненство. — Той хвана Хедър под ръка. — Ела, снахо, ще те заведа при гостите.
Докато се отдалечаваше с Джеф, Хедър се усмихна през рамо на Брандон, но мъжът й гледаше недоволно и явно не знаеше какво да прави. Когато влизаха в салона, тя успя да види как Брандон изчезва в кабинета си. Все пак само няколко минути по-късно и той се появи в салона, но с гарафа бренди в ръка.
Домакинът стоеше на вратата и посрещаше гостите, като се стараеше да насочи веднага ергените към Джеф и да ги лиши от възможността да зяпат прекалено дълго жена му. Луиза пристигна шумно под ръка с новия си обожател. Още преди да каже няколко думи за поздрав, очите й се приковаха за миг към деколтето на Хедър. Самоуверената й усмивка бавно угасна. Нейната рокля от жълта коприна беше с не по-малко смело деколте, но веднага личеше, че Хедър не се нуждае от подплънки за гърдите си.
— Скъпа Хедър, изглеждате прекрасно тази вечер — каза тя превзето, когато се пооправи от шока. — Изглежда майчинството ви понася.
— Много сте мила, Луиза — отвърна Хедър. — А роклята ви е изключително елегантна.
Луиза се засмя, поласкана. Ръката й се плъзна по гърдите, сякаш искаше да привлече вниманието към прозрачността на роклята.
— Нали? Томас нарисува модела специално за мен. Истински майстор на иглата, нали?
Тя не даде на Хедър време да отговори.
— Тук ли си шихте роклята, скъпа? Не съм ви виждала в Чарлстън. Означава ли това, че откакто се е оженил за вас. Брандон е станал скъперник? Преди беше винаги толкова щедър.
— Той ми поръча тази рокля в Лондон — отвърна кратко Хедър.
— Ах да — засмя се Луиза, — навярно при същия шивач, който е шил и някои от моите рокли.
Хедър реши да се престори, че не е чула злобната забележка. Но Брандон беше извън себе си от яд, задето бившата му любовница все още се опитва да пренебрегва женитбата му и се отнася без нужното уважение към съпругата му.
— И обеците ли са от Лондон — продължи да разпитва Луиза. — Не мога да кажа защо, но ми изглеждат познати.
— Били са на майката на Брандон — отговори Хедър.
Луиза изведнъж посърна.
— Да, сега ги познах — каза тя и побърза да се махне.
Малко по-късно пристигна и Матю Бишъп, сам. Изобщо не обърна внимание на домакина и веднага грабна ръката на Хедър. Брандон го представи в скороговорка и се опита безуспешно да се отърве от него, но мъжът не помръдваше от мястото си.
— Брандон, що се отнася до конете, винаги съм се възхищавал на вкуса ти, но и през ум не ми е минавало, че разбираш толкова от женска хубост. Госпожо, вие сте прелестна — обърна се той към Хедър, сведе поглед към гърдите й и продължи. — Красотата й вълнува безмерно клетото ми сърце. Човек може само да се покори изцяло на чара й.
Той се наведе още веднъж дълбоко над ръката й, а на Брандон му се стори, че всичко това продължава безкрайно дълго. Той сви юмруци и лицето му пламна от гняв. Когато Мат привърши церемонията, Джеф побърза да го хване за ръката и да го изтегли от опасната зона към средата на салона.
Първият танц започна. Брандон предложи ръка на жена си и я поведе към балната зала. Двойките образуваха две редици, от едната страна дамите, от другата кавалерите им. Хедър изпитваше огромно удоволствие. Прозвуча менует, Брандон й се поклони, а тя направи дълбок реверанс. Танцуваха красиво предписаните фигури, но угриженият му поглед не се откъсваше от гърдите й. Когато танцът свърши, той я дръпна встрани и се опита тихичко да й обясни:
— Хедър, разваляш ми вечерта с тази рокля. Умолявам те!
Тя го погледна най-невинно.
— Но, Брандон, роклята на Луиза е много по-разголена, да не говорим за другите.