Сумрачен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сумрачен патрул». Краткое содержание книги:
Така е било винаги.
На това се държи равновесието между Нощния и Дневния Патрул. Между Светлите и Тъмните магове.
Какво ще стане, ако някой може да превръща най-обикновени хора в Различни?
Ако Светлия маг Хесер и Тъмният маг Завулон бъдат принудени да работят заедно?
Ако в елитният жилищен комплекс „Асол“, в малко подмосковско селце и във влака Москва-Алмата бъде поставено на карта самото съществуване на Различните — и хората?
Допрях пръсти до сънната му артерия — пулсът едва се долавяше. Следите от ухапването почти не се виждаха, само на якичката имаше няколко капки кръв. Да, Костя е много изморен след бягството. Трябвало е да се подкрепи, а наоколо е нямало котки…
Впрочем, ако военният е още жив, то има шанс да се измъкне.
Извадих пистолета от кобура — струва ми се, че именно към него е посягал, когато заповедта на вампира го е накарала да замре, — и внимателно сложих охранителя на пода. Нека си полежи. После се обърнах.
Разбира се, Лас ме беше последвал. И сега мълчаливо гледаше неподвижният воин.
— Можеш ли да стреляш? — попитах аз.
— Ще опитам.
— Ако се наложи — стреляй в главата и в сърцето. Ако уцелиш, има шанс да го забавиш.
Разбира се, нямах никакви надежди за това. Дори Лас да изстреля в Костя целия пълнител, което само по себе си е проблем, то куршумите няма да спрат Висш вампир. Но нека го има под ръка.
Само да не ме уцели в гърба от страх…
Беше лесно да намеря Костя, дори без да използвам магия. Намерихме още трима мъже — охранител и двама цивилни, вцепенени и ухапани. Сигурно Костя се е движел в онзи вампирски стил, когато движенията стават недоловимо бързи, а процесът на „хранене“ отнема максимум десетина секунди.
— Сега те вампири ли ще станат? — поинтересува се Лас.
— Само ако той е искал това. И само ако те са се съгласили.
— Не смятах, че може да има избор.
— Избор винаги има. — отваряйки поредната врата, отговорих аз.
И разбрах, че сме пристигнали.
Това беше светла, просторна зала. Пълна с народ — поне двайсет човека. Тук бяха и космонавтите — и нашият командир на кораба, и американеца, и космическият турист, немски производител на шоколад.
Разбира се, всички бяха в същото блажено вцепенение. Освен двама техници в бели престилки — очите им оставаха празни, но ръцете с привична ловкост помагаха на Костя да облече скафандъра. Задачата не беше лека — скафандрите се правят за конкретния човек, а Костя беше малко по-висок от немеца.
Нещастният турист, съблечен до голо — Костя не се бе погнусил да облече дори бельото му — стоеше настрани и смучеше показалеца си.
— Имам само две-три минути. — весело каза Костя. — Така че не се опитвай да ме бавиш, Антоне. Ако ми застанеш на пътя, ще те убия.
Разбира се, моето появяване не беше изненада за него.
— Няма да позволят на ракетата да излети. — казах аз. — На какво се надяваш? Висшите знаят какво си намислил.
— Ще позволят, няма къде да идат. — спокойно отвърна Костя. — Тук има доста добро ПВО, можеш да ми вярваш. И началникът на охраната току-що даде всички необходими заповеди. Какво, да не искаш да кажеш, че ще нанесат масиран удар с балистични ракети?
— Ще нанесат.
— Блъф. — сухо отвърна Костя. — Удар от страна на китайците или американците е изключен, ще започне световна война. Нашите ракети не са насочени към Байконур. Самолетите с тактически заряди няма да могат да приближат. Нямате избор. Отпуснете се и се наслаждавайте на шоуто.
Може би той е прав.
А може би Великите имаха план — как хем да изгорят Байконур с ядрен удар, хем да не провокират ядрена война.
Няма значение.
Важното е това, че Костя вече бе решен на всичко. Няма кой да го спре. Сега ще го изведат и ще го настанят в ракетата… а после какво?
Какво може да направи той, седейки в желязната бъчва, когато на космодрума се появят през портали десетки Висши? И мигновено прочистят мозъците и на началника на охраната, и на онези, които трябва да натиснат бутона „старт“, и дадат команда за спиране на ракетата, и ударят „от рамо“ с портативен ядрен заряд или активират някой секретен спътник с рентгенов лазер?
Нищо няма да може да направи!
Космическият кораб — това не е автомобил, който можеш да откраднеш! Стартът на кораба е съвместен труд на хиляди хора, и на всеки етап е достатъчно да „натиснат бутона“, за да няма никакъв старт на кораба!
Дори Костя да беше глупак — но той сега е Висш, той може да чете ясно линиите на реалностите, да предвижда бъдещето — и да разбира, че ще го спрат.
Значи…
Значи космодрума, ракетата, взетите под контрол или приспани хора — това е само фикция. Същата, като аерогарата в Саратово. Не му трябва никаква ракета! Както не му трябваше и самолет!
Той ще отвори портал директно в космоса.
Но тогава защо бързаше към Байконур? За скафандър? Глупости. „Звездният“ е далеч по-близо, а там със сигурност има работещ скафандър с подходящ размер.
Значи не само за скафандър…
— Аз трябва да чета заклинания. — каза Костя. — Да размазвам кръв по страницата. Във вакуум не можеш да направиш това.