Сумрачен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сумрачен патрул». Краткое содержание книги:
Така е било винаги.
На това се държи равновесието между Нощния и Дневния Патрул. Между Светлите и Тъмните магове.
Какво ще стане, ако някой може да превръща най-обикновени хора в Различни?
Ако Светлия маг Хесер и Тъмният маг Завулон бъдат принудени да работят заедно?
Ако в елитният жилищен комплекс „Асол“, в малко подмосковско селце и във влака Москва-Алмата бъде поставено на карта самото съществуване на Различните — и хората?
Ако в порталите има нещо лошо, то това е невъзможността да се подготвиш за новото място. В този смисъл влакът е идеален. Влизаш в купето, сменяш панталона с анцуг, обувките — с гумени чехли, вадиш храна и напитки, запознаваш се със спътниците си — ако се е случило да пътуваш самичък. Потракват колелата, перонът остава назад. Край, ти си на път. Ти си друг човек. Ти споделяш най-съкровените си преживявания с непознати, спориш за политика, макар че си се заклел да не спориш, пиеш съмнителна водка, купена на перона. Ти не си там и не си тук. Ти си на път. Изживяваш своя малък куест, в тебе има нещо от Фродо и нещо от Паганел, капчица от Робинзон и частичка от Радищев. Може би твоят път ще продължи само няколко часа, може би — няколко дена. Страната е голяма и тя преминава зад прозорците на купето. Ти не си там. Ти не си тук. Ти си пътешественик.
Самолетът е малко по-различно нещо. Но все пак ти отново се готвиш за пътуването. Купуваш билет, ставаш по тъмно, качваш се в таксито и пристигаш на аерогарата. Гумите навиват километрите, а ти вече гледаш небето, ти мислено вече си там, в самолета. Нервната суета в чакалнята, нескафето в бюфета, контрол, оглед, а ако напускаш страната — митница и „Дюти фри“, малките радости на пътешественика преди тесните самолетни седалки, ревът на турбините и оптимистичната скоропоговорка на стюардесата: „аварийните изходи са разположени…“. И ето — земята вече е пропаднала надолу, таблото е изгаснало, пушачите срамежливо се отправят към тоалетните, стюардесите деликатно не ги забелязват, разнасят обед в пластмасови подноси — неизвестно защо в самолетите всички плюскат като разпрани. Това не е точно пътешествие. Това е преместване. Но… но все пак виждаш минаващите отдолу градове и реки, прелистваш пътеводителя или проверяваш командировъчните си документи, обмисляш как да проведеш деловите си преговори — или как да оползотвориш десетдневната екскурзия в гостоприемната Турция-Испания-Хърватия. Все пак си на път.
Порталът — това е шок. Порталът — това е смяна на декора, това е въртящата се сцена в театъра. Ти си тук — и ти си там. Път няма.
И време да се замислиш — също.
…Аз излязох от портала. Единия си крак ударих в теракотения под, другия пропадна в тоалетната чиния.
Добре поне, че беше чиста. Като в порядъчен американски филм, където героите пикаят заедно в тоалетната. Но все пак си изкълчих крака — и се намръщих болезнено, вадейки го от чинията.
Малка кабинка, под тавана — лампа и вентилационна решетка, на стойката — руло тоалетна хартия. Ама че портал! Не знам защо, но очаквах, че Костя ще отвори портал направо на стартовата площадка, някъде до ракетата.
Открехнах вратата и все още мръщейки се болезнено, внимателно погледнах през процепа. Като че ли тоалетната беше празна. Нито звук, само крана на една от мивките капеше…
В този момент ме блъснаха силно в гърба — и аз излетях от кабинката, отваряйки вратата с глава. Обърнах се по гръб, изпънах ръка, готвейки се да ударя.
В кабинката стоеше Лас — държеше се за стените, разперил ръце, и намръщено се оглеждаше.
— Какви ги вършиш? — изръмжах аз. — Защо дойде?
— Нали ти самият ми нареди да те следвам! — обиди се Лас. — Вълшебник проклет!
Аз се надигнах. Наистина беше глупаво да споря.
— Трябва да спра обезумял вампир. — казах аз. — Най-силния маг в света днес. Тук… скоро ще стане напечено…
— Какво, да не сме в Байконур? — без да изплаши ни най-малко, попита Лас. — Това го разбирам, това е забележително. А задължително ли беше да се телепортираме през канализацията?
Аз само махнах с ръка. Вслушах се в себе си. Да, Хесер беше някъде наблизо. И Хесер, и Завулон… и Светлана… и още стотици, хиляди Различни. Те чакаха. Те разчитаха на мен.
— С какво да ти помогна? — попита Лас. — Да потърся колове от трепетлика? Между другото, кибритените клечки ги правят от трепетлика, знаеш ли? Винаги съм се чудел — защо точно от трепетлика, нима гори най-добре? А сега разбирам, че е заради борбата с вампирите. Заточваш десетина клечки…
Аз го погледнах. Той разпери ръце:
— Добре де, добре… Длъжен бях да предложа.
Приближих се до вратата на тоалетната и надникнах навън.
Дълъг коридор, лампи за дневна светлина, никакви прозорци. В края на коридора — човек в униформа, с пистолет в кобура. Охрана? Да, сигурно тук трябваше да има охрана. Дори и в наше време.
Само че защо охранителя беше застинал в толкова неподвижна и толкова неудобна поза?
Излизайки в коридора, аз се приближих до военния. Тихо го повиках:
— Извинете, може ли за момент?
Охранителя не възразяваше. Гледаше в пространството и се усмихваше. Млад мъж, няма и трийсет. Напълно вцепенен. И много блед.