Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)
- Автор: Терзийски Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)». Краткое содержание книги:
За да „изкопае“ своята галерия, Кили трябва единствено да настрои своя портативен ръчен акустичен вибратор-дезинтегратор — нещо като съвременните металотърсачи — на специфичната дезинтеграционна честота на скалата пред него, и след това да тръгне към нея, размахвайки в полукръг вибратора около себе си, очертавайки по този начин контурите на тунела. Никакви отломки, никакъв чакъл или пясък не се е сипел по главата му, защото се предполага, че е настроил своя дезинтегратор до нивото на газовете на окисите на компонентните елементи, които съставят скалната порода. Поради тази причина „изкопаната“ скална маса се превръщала на самото място в газови продукти, и е могло да бъде изсмукана обратно по вентилационната уредба на галерията и изхвърлена навън в атмосферата. До какво точно се е дезинтегрирала скалата не е ясно — дали до газови молекулни продукти, или до едно още по-ниско йерархично ниво — това на съставящия материалните частици етер? Ако е вторият вариант, то тогава как не се е получавала никаква експлозия?
В успешната демонстрация в края на XIX век пред половин дузина богати банкери и собственици на златни мини, за десетина минути Кили „прокопава“ със своята невероятна технология в твърдата златоносна скална порода галерия дълга няколко метра и имаща сечението на обикновен железопътен тунел.
Ако Кили можеше да върши това повече от 50 години преди немците, аз не виждам нищо невъзможно и те самите да са използвали подобна технология, дадена им от техните извънземни наставници, за строителството на техния подземен Гулаг от концлагери-заводи. Още повече, че тя е била доста по-примитивна от технологията на Кили. Скалата е била само раздробявала, без обаче да се „газифицира“ и превръща в лесно изсмукваеми газове.
Трябва винаги да имаме в предвид, че болшинството от немските подземни заводи и проекти са частно финансирани от Илюминатите. За своите собствени проекти те винаги използват най-напредналите технологии, с които разполагат в дадения момент в своя арсенал.
8.4. Подземни летища за самолети и летящи чинии.
Точно когато мислех, че бях открил всичко, което можеше да се открие в областта на германските подземни приготовления за ожесточена дългогодишна война със съюзниците, няколко познати ми изпратиха книги, които споменаваха за строежа в последните години на войната на цели подземни военни аеродроми. Между тях имаше и много рядка фотография на едно от тези огромни чудеса на строителната техника. Те са наречени от немците U-feld (от Untergrundflugfeld — подземни летища), по аналогия на техните подводници (U-boot, Unterseeboot). В края на войната подземните летища са пленени в отлично състояние от американците. Огромни бетонни дъги върху пистата, дебели по 5 метра, поддържат 10–15 м пръст отгоре. Тя е оформена като хълм, и отгоре е засадена гъста гора. Самолетите се вдигат във въздуха под земята, и чак тогава камуфлираната врата на края на пистата се отваря за кратко време, и те излитат навън, вече набрали добра скорост. Цяло звено самолети е могло да излита едновременно от това подземно летище. При кацане процедурата се повтаря в обратен ред. Съюзниците никога не откриват тези летища преди края на войната. Едно от тях даже било открито съвсем случайно няколко години след войната. Поради болест окапали листата на дърветата отгоре. Американски пилот, прелитайки наблизо, забелязал подозрителната правилна издължена форма на изкуствения хълм, под който било скрито това огромно подземно летище.
След цялото невероятно разнообразие на подземни изследователски, производствени и експлоатационни комплекси, построени от немците преди края на войната, наистина трябва само едно малко усилие да си представи човек и следващата тяхна крачка — създаването на подземни бази за строеж, ремонт, обслужване, зареждане и излитане на летящи чинии. Проф. Ренато Веско (1968 г.) първи намеква в своята книга за такива подземни бази за летящи чинии. Те са построени на много места в Германия, като сред тях най-много се откроява подземния комплекс край Кала в Тюрингия. Във филма „НЛО секретите на Третия райх“, на виенския клон на тайното общество Темпелхоф (ТХГ-2, 93) показан и у нас по Нова телевизия, се показваше компютърната анимация на излитането на 25-метровата електромагнитна чиния от типа „Haunebu-2“ от такъв огромен подземен бункер. Предполагам, че твърде вероятно тя е правена по запазил се документален филм от онова време.