Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)
- Автор: Терзийски Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)». Краткое содержание книги:
Такава е съдбата на гигантския подземен комплекс до градчето Кала, в Тюрингия, споменаван нееднократно и в книгата на проф. Веско (1968) като рожденното място на много от Кугелблицовете. Въпреки че и досега се употребява от Бундесвера за неговите тайни проекти, той никога не е споменаван след войната в германската преса. След дълги дипломатически преговори с германското военно министерство през 1994 г. най-после ни разрешиха да влезем заедно с японския снимачен екип в началото на една от галериите и да заснемем малко кадри вътре. Официалният представител на министерството, с когото преговарях с факсове от Лос Анжелис, много се учуди откъде знам за името и мястото на комплекса в Кала. За да го успокоя, трябваше спешно да му цитирам книгата на проф. Веско, издадена в Италия преди повече от 30 години.
8.3. Методи на подземно пробиване и строеж.
След като почти се бях убедил в съществуването на над хиляда подземни комплекси в Германия, у мен се зароди друго съмнение. Как немците бяха успели да издълбаят и построят тези десетки хиляди километри галерии под земята, в тези твърди скални пластове. Просто ми се струваше, че в Германия не е имало нито достатъчно работна ръка, нито нужното време за да се изкопаят огромните подземни градове — нито с пневматични пистолети и динамитни шашки, а камо ли пък с кирка и лопата. Последните две години от войната бяха твърде кратки, за да се постигне цялото това чудо, та дори и с труда на милиони роби-концлагеристи.
Когато през 1994 г. посетихме с японския телевизионен екип първата двукилометрова галерия от многото такива в Нордхаузенския подземен комплекс, отново разкрита и реставрирана от немците, ми направи впечатление, че тунелът със сечение 20×10 м беше дълбан с пневматични пистолети и после взривяван с динамитни шашки. С тази технология явно времето не би стигнало на немците да пробият и изкопаят стотиците подземни комплекси. Освен това на нито една фотография не бях виждал подземни галерии с кръгло сечение, което да показва, че немците са използвали огромни тунелокопни „къртици“, с режещи фрези отпред, големи колкото диаметъра на тунела, които го прокопават само с едно минаване.
Точно в този момент на съмнения за валидността на горните данни, след една от моите лекции в Лос Анжелис при мен дойде една жена. Без да ми казва името си, тя ми спомена, че преди много години работила в ЦРУ над някакви стари прашни разсекретени немски документи за подземното строителство, останали още от войната. В тях се споменавало за използването от немците на фантастична нова технология за пробиването на гигантските подземни съоръжения. Това били тъй наречените „акустични лазери“. Под действието на техните лъчи твърдата скала се разпадала на едър чакъл, или фин пясък, според настройката на уреда. Оставало само да се изгребе и изнесе „баластрата“ с конвейерната лента от галерията. Тази магическа технология, явно дадена на немците от техните извънземни наставници, им е помогнала да изкопаят гигантските подземни съоръжения с невиждана до тогава скорост. Единствената пречка като че ли е била бързината, с която са успявали да извозват планините от изкопан чакъл навън от галериите.
Колкото и невероятна да ни изглежда тази технология, не трябва да забравяме, че повече от половин век преди Втората световна война един друг умишлено „забравен“ и изтрит от световната академична памет гениален физик-самоук и контактьор от най-висока класа — американецът Джон Ернст Уоръл Кили, успешно демонстрира пред дузина американски минни магнати подобна акустична технология за копаене на минни галерии. Джон Кили беше приет в залата на славата на нашата Академия за дисидентски науки като откривателя и ненадминатия гении на физиката на симпатическите вибрации. В следващите томове от серията за немските летящи чинии ще се запознаем заедно с читателите с невероятните експерименти, които Кили провежда в областта на акустичната вибрационна телекинеза, антигравитация и телепортация.
Кили открива и разработва самостоятелно новия фундаментален клон на физиката, занимаващ се със симпатическите акустически вибрации. Той формулира едно огромно богатство от вибрационни взаимодействия, като извежда 40 техни основни закона. Те се базират на много по-високо йерархично познаване на вибрационната вълнова страна на материята и на енергията. Кили открива цели гами, цели октави от „катализаторни“ акустически дезинтеграционни честоти, които съществуват за всяко твърдо тяло в природата — независимо дали то е твърда скала или стоманена броня. Тези ключови дезинтеграционни честоти могат да „разградят“ всяко материално тяло до неговото молекулно, атомно или даже етерно ниво.