Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Печатът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Печатът

Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:

Рита Моналди завършва класическа филология и специализира история на религиите, Франческо Сорти е специалист по музиката на XVII век. За да напишат своя бестселър, те отделят десет години за проучвания, довели до разкриването на една от най-ревниво пазените тайни в историята на човечеството.
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 291
Перейти на страницу:

Ненадейно ме обзе погнуса. Тази оргия от съвкупления ме беше замаяла. В предизвикващата гадене плетеница от бракове между чичовци, племенници, свекърви, снахи и братовчеди имаше нещо чудовищно. След като открих, че Дулчибени говореше на огледалото, не бях слушал с голямо внимание. Но най-накрая мрачната му, зловеща реч ме бе едновременно заинтригувала и отвратила.

Дулчибени впрочем, крайно превъзбуден и почервенял, бе замлъкнал с поглед, зареян в пространството, сякаш надигащият се гняв задушаваше гласа му.

— Помни — успя най-накрая да измънка той, обръщайки се от ново към несъществуващата си събеседница — Франция, Испания, Австрия, Англия и Холандия — страни от векове населявани от враждуващи народи, сега са поробени от властта на едно-единствено племе без род и вяра. Хора с кръв autadelfos116, кръв, два пъти сестра на самата себе си, както при синовете на Едип и Йокаста. Кръв, чужда на историята на който и да е народ, но която диктува историята днес на всички народи. Кръв без род и вяра. Предателска кръв.

* * *

Лайняни буламачи — озовал се в кухнята, си спомних, че с тези думи Помпео Дулчибени беше окачествил моите кулинарни усилия, гарнирани със скъпоценната канела.

Възстановил се от отвращението, което гръмогласните и самотни разсъждения на Дулчибени бяха предизвикали в мен, сега се сетих за гаденето, което неволно аз самият бях пораждал досега в стомасите на наемателите на странноприемницата. Реших да поправя нещата.

Слязох в килера. Отидох чак до подземния етаж, доста надолу, и там прекарах, мисля, повече от час, като едва не настинах поради хапещия студ, който владееше винаги на това място. Разучих подробно това пространство с невъзможно нисък таван, като разгледах с помощта на лампата и най-скришните му ъгли — там, където никога досега не се бях спирал и не бях тършувал — най-високите им полици и дупките с пресован сняг почти до дъното му. В едно просторно пространство, скрито зад редици мехове с вино, зехтин и всякакви сортове боб, леща и сушени семена, захаросани плодове, зеленчуци в глинени съдове и чували с макарони, лазаня и бисквити, под късове зебло, или на хладно сред снега, бяха складирани всякакви меса — осолени, пушени, сушени или запечатани в глинени съдове. Там синьор Пелегрино беше скътал на съхранение, подобно на ревнив любовник, пресни езици в сос и малки прасенца-сукалчета, месо от различни животни — момици от елен и козленце; шкембета; крачета, дробчета и мозъчета от таралежи; кравешки и кози цицки; езици от нерез и глиган; овчи и кози бутове; бъбрек, лапи и врат от мечка; бутове, врат и филе от сръндак.

вернуться

116

(гр.) самобратска; думата е от мъжки род, тъй като от същия род е „кръв“ на италиански — (Бел.прев.)

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 291
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)