Пентаграм

Отново не отговорих, защото гърлото ми пак се стегна и за думите не достигаше въздух. Ушуар затича напред, но не го последвах. Той спря и се обърна, за да ме дочака. Вече беше на брега на езерото и седна до водата. Приближих се, но останах прав.

– Не – каза Ушуар и легна по гръб. – Не бива така! Аз искам ти да разбереш нашия живот и нашия Фиорин. Нека това бъде изпит на моите уроци, искам Фиорин да влезе в теб и ти да бъдеш отворен за всички така, както снощи за мен.

За секунда ме погледна с познатите бързи искри в очите си, а после искрите изчезнаха – Ушуар беше мъртъв.

Стоях неподвижен, каменен. Мъртвият Ушуар впи пръсти в пясъка, пръстите му се разплетоха и се превърнаха в трева. Главата му се сля с водата. Аз почувствах как той се разтвори в света и вълните, които беше станал Ушуар, докоснаха брега, който беше станал Ушуар. Полъхът, който беше станал Ушуар, отлетя през косата ми, за да се слее с вятъра. Леките водни бразди се оплетоха и в тихия им орнамент възникнаха очите на Ушуар, намигнаха ми и се скриха отново. Обърнах се и видях всичките му приятели, децата му, които стояха зад мен, и леко, спокойно, радостно се усмихваха. Разбрах, че частица от Ушуар има във всеки от тях.

А аз?

Погледнах света и видях в очите си Ушуаровите искри. Протегнах ръка и взех от ръцете на дъщеря му своята вибраена.

Попитах себе си и пръстите ми потърсиха отговор в струните. Отпуснах се на колене и видях там, където косите на Ушуар докоснаха пясъка, сребристото цвете, измислено от него. Сърцето ми избухна безшумно и аз се пръснах на хиляди ярки акорди, които се завъртяха в басовия поток на странната ми импровизирана песен…