Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
Йоаким се вцепени. Той забеляза, че изпитва трудност да диша.
– Ти ли се обади?
– Да!
Йоаким улови бузата на Хенрик с дясната си ръка.
– Но не е сигурно, че е било... затова.
Анжелика сложи ръка върху гърба на Хенрик.
– Недей – заяви тя. – Вината не е била твоя. Не е било така, както си мислиш.
Йоаким усети навлажнената от сълзи буза на детето до своята.
– Вината не беше твоя, Хенрик, а моя. Аз те взех с мен. Повече никога не бива да си мислиш, че ти си виновен.
– Аз не съм искал да...
– Ти нямаш никаква вина за каквото и да било, Хенрик. – Мъжът го погали по бузата.
Той усети как Хенрик го пусна и се облегна отново назад.
Хенрик проплака и се притисна в майка си.
Анжелика галеше Хенрик по косата, докато го успокояваше.
Йоаким продължи да шофира мълчаливо. На няколко пъти хвърли поглед назад, опитвайки се да види сина си, но детето беше положило глава в скута на майка си.
115.
– Открихме ги.
Арве Магне Ферен държеше телефона до ухото си.
– Кого?
– Йоаким и Ингер, плюс една жена и момче на десет-дванайсет години.
– Може да са бившата му жена и синът му – отвърна Ферен. – Къде са те?
Абдул ал-Фарук говореше оживено.
– Отбили са точно преди Сулихьогда и са паркирали пред еднофамилна къща зад автосервиз. Влезли са вътре и са запалили светлината. Двама от моите хора са отпред. Жилището е запустяло и тихо. Не мисля, че ще имаме някакви проблеми със съседите.
– Добре. Кажи им да влязат незабавно вътре.
– Разбрано. Готов ли си? Аз съм на пет минути оттук.
– Ще дойда и ще изчакам отвън.
Ферен си облече яке и обувки. След това слезе по стъпалата, застана пред блока и зачака.
"Всички възможни източници са събрани на едно място" – помисли си Ферен. След още няколко часа той щеше да знае кой го беше издал. С тримата суданци на място нямаше да бъде трудно да ги накарат да говорят. Вероятно нито веднъж нямаше да им се наложи да употребят насилие. Само един поглед към момчето щеше да накара Йоаким да проговори.
След това той щеше да изчезне и да остави на помощниците си останалото.
Ферен си пое дълбоко дъх.
Той нямаше никакъв избор. След като ги изслушат, трябваше да бъдат премахнати.
Леко се усмихна, когато се сети за Холтедал. Смяташе, че той, министърът на външните работи Уле Юхан Баке и останалите от персонала вече се бяха захванали с интензивни и продължителни вечерни срещи.
Ферен забеляза няколко предни светлини, които се приближаваха, а секунди по-късно Абдул ал-Фарук зави пред него със своя огромен "Мерцедес". Вратата откъм мястото до шофьора се отвори.
Ферен влезе вътре и силно затръшна вратата. Абдул ал-Фарук беше сложил и двете си ръце на волана. Не направи никакъв жест за поздрав. Само подкара автомобила.
Внезапно и без да получи предупреждение, Ферен усети нещо да се затяга около врата му. Беше въже. Силни ръце зад него го придърпаха, притиснаха гръкляна му плавно и спряха кръвоснабдяването на мозъка. Той инстинктивно зяпна и в същия момент дочу зад себе си нещо, което приличаше на ръмжене. Панически дръпна въжето и се опита да хване човека зад себе си, но не беше възможно да отпусне въжето или да направи нещо със силните ръце, които го държаха. Мъжът отзад придърпваше двата края на въжето един след друг и го затягаше все повече. Ферен хвърли див поглед към Абдул ал-Фарук, но другият просто седеше там с ръце на волана и гледаше през предното стъкло.
Ферен зарита трескаво с крака, но това изобщо не му помогна. Усети как лицето му се подува, зяпна като риба на суша и започна диво да удря с ръце около себе си, докато ходилата му тропаха по земята, подобно на палки върху барабан.
Но беше безсмислено.
Малко преди всичко да потъне в мрак, Абдул ал-Фарук се обърна към него. Гледаше с любопитство.
116.
– Ще се обадя на Хеге.
Йоаким се обърна за момент към задната седалка и видя, че Анжелика си беше извадила мобилния телефон.
– Коя е Хеге? – попита Ингер и погледна въпросително към Йоаким.
– Приятелка на Анжелика – отвърна Йоаким. Той следеше зорко с очи огледалата за задно виждане, но не можа да разбере дали някой не ги следеше. Хенрик все още лежеше с глава в скута на майка си.
Анжелика успя да се свърже и говореше с нисък висок тон по мобилния. Веднага след това Йоаким чу, че тя отново затвори слушалката на телефона.
– Закарай ни дотам – помоли тя – Ще останем при Хеге. Мъжът ѝ си е у дома. Там сме в безопасност.
Йоаким хвърли поглед към Ингер. Тя вдигна рамене.