Kолеж за магьосници

Само че бе достатъчно близо, за да сграбчи ръката й. Изведнъж Алис пак се превърна в дребничко уязвимо момиче.

Ала не за дълго. Избълва яростна секвенция от срички и се превърна в белобрада лъвица. С Мартин се сбиха, опитвайки се да впият зъби един в друг. С грамадните си задни крака Алис дереше и кормеше, съскайки сърдито. В следващия миг Звяра се озова в прегръдката на масивна петниста анаконда, сетне Алис се преобразува последователно в орел, мечка и скорпион, чието отровно жило с размера на кран се заби в гърба на Чатуин. Светкавици трещяха. Звяра се преобърна върху Алис и тя се превърна в гъвкава бяла змеица, огромните й крила изплющяха по пясъка. Звяра порасна с нея. Тя го сграбчи в ноктите си и издиша поток от синкав огън в лицето му, като пламък от реактивен самолет.

Той започна да се гърчи. Веждите му бяха опърлени, лицето му бе комично почерняло. Потрепери и за миг утихна. После се съвзе и силно удари Алис с юмрук в лицето.

Тя незабавно възвърна човешкия си облик. От носа й течеше кръв. Мартин се претърколи и се изправи. Макар че беше гол, извади незнайно откъде кърпичка и обърса саждите от лицето си.

— Мамицата му — изпъшка Куентин. — Някой да направи нещо! Помогнете й!

Джанет намери един патрон и стреля, след което запокити пистолета. Той отскочи от главата на Мартин Чатуин, без да му разроши нито един косъм.

— Да ти го начукам! — изкрещя тя.

Мартин пристъпи към Алис. Не! На това трябваше да се сложи край.

— Ей, тъпако! Забрави нещо.

Куентин изплю кръв и прошепна паролата, която Фог му беше дал в нощта на дипломирането. Демонът се разшава и излезе изпод ризата му. Носеше кръгли очилца, затъкнати зад щръкнали уши. Ега ти простотията, какодемон с очила! Застана над него — начетен и сериозен. Не знаеше с кого да се сбие.

— Онзи голия тип! — дрезгаво прошепна Куентин. — Действай! Спаси момичето.

Демонът подскочи на три метра от жертвата си. Финтира наляво и пак наляво, мъчейки се да му строши глезените, преди да се нахвърли право на лицето му. Изнурено, като че ли, за да се оплаче от проблемите, които несправедливо му създават, Мартин хвана литналото демонче и бавно го натъпка в устата си, докато то го дърпаше за косата и бодеше очите му.

Куентин неистово махна с ръка на Алис да бяга, ала тя не го гледаше. Облиза устни и затъкна косата си зад ушите.

Изражението й беше променено. Беше взела решение. С ръце заоформя встъпителните акорди към изключително сложна магия. При звука й Мартин и демончето я погледнаха. Мартин използва случая да извие врата му и да го натъпче докрай в зиналата си паст.

— Така значи. Имаш се за най-голямото чудовище тук, а?

— Недей! — извика Джанет, но Алис не спря. Опитваше се да направи нещо, което беше ясно на всички, само не и на Куентин.

— Не, не, не! — сърдито занарежда Елиът. — Чакай!