Звездният отбор
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-281-7
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Звездният отбор». Краткое содержание книги:
И тогава настъпва промяната. В лицето на младия Дейвид Зинк, който печели по 300 000 долара годишно. След пет години 80-часова работна седмица в голямата юридическа фирма той изтрещява и вместо в офиса, се озовава в един бар и после… във „Финли и Фиг”. Идеята да вземат на работа възпитаник на Харвард се харесва на двамата неудачници. A неуморният в търсенето на големи удари Уоли Фиг съзира златен шанс в смъртта на стар клиент. В пресата е прочел, че лекарство за сваляне на холестерола предизвиква инфаркт. Клиентът му го е вземал и е починал от инфаркт. Трябва да се намерят още жертви и да се заведе дело срещу третата най-голяма фармацевтична фирма в света! Да се подаде колективен иск, който ще донесе милиони! Звездният отбор се залавя на работа!
— Дейвид! — извика тя.
Имаше съобщение от Уоли. Беше изпратено от айфона му в 5:10 ч. сутринта на 26 октомври.
„Р. Г., хей, жив съм. Не се обаждайте в полицията и не плащайте откуп. У. Ф.“
— Слава богу! — възкликна Рошел. — Добре е.
— Не казва, че е добре. Просто твърди, че е жив. Вероятно това е положителен знак.
— Какво има предвид с „откуп“? — учуди се тя.
— Сигурно се опитва да бъде смешен. Ха-ха.
Дейвид се обади на Уоли три пъти, докато караше към центъра. Гласовата му поща беше задръстена.
В зала, пълна със сериозни мъже в тъмни костюми, една красива жена привлича много повече внимание, отколкото ако просто върви по някоя оживена улица. Надин Карос бе използвала външността си като оръжие, докато се бе изкачвала към върховете на адвокатския елит в Чикаго. В сряда тя се изправи пред неочаквана конкуренция.
Новата правна асистентка на „Финли и Фиг“ пристигна в 8:45 ч. и, както бе уговорено предварително, директно се насочи към мисис Карос. Представи се като Хелън Ханкок (моминското й име), асистентка на половин работен ден. После се запозна с няколко други защитници, като ги принуди временно да прекъснат задачите си, да се изправят неловко и с усмивка да й подадат ръка. Тъй като беше висока метър и седемдесет и два и носеше обувки на 10-сантиметров ток, Хелън се извисяваше над Надин и голяма част от колегите й. С бадемовите си очи, очила с дизайнерски рамки, стройна фигура и къса пола, която свършваше петнайсет сантиметра над коляното й, Хелън успя, макар и за кратко, да всее смут. Зрителите, повечето мъже, я огледаха от главата до петите. Съпругът й, който се опитваше да пренебрегне случващото се, посочи стола зад себе си и заяви с професионален тон:
— Подай ми онези документи.
После, с по-тих глас, добави:
— Изглеждаш страхотно, но моля те, не ми се усмихвай.
— Да, шефе — отвърна Хелън и отвори куфарчето, едно от многото в колекцията на Дейвид.
— Благодаря, че дойде.
Час по-рано Дейвид бе изпратил имейл на съдия Сийрайт и Надин Карос с новината, че мистър Фиг най-сетне се е обадил, но няма да присъства в съда. Не знаеше къде точно се намира или кога ще се появи отново. Дейвид не изключваше възможността Уоли да се е напил до безпаметност в някой мотел в Грийн Бей, но реши да премълчи подобни предположения.
Доктор Игор Борзов бе въведен за втори път в залата и зае свидетелското място. Гледаше като прокажен, който очаква да бъде убит с камъни. Съдия Сийрайт съобщи:
— Започнете с кръстосания разпит, мисис Карос.
Тя се приближи към подиума в поредния убийствен тоалет — плетена бледолилава рокля, която прилепваше плътно по тялото й и превъзходно подчертаваше красивите й задни части. Талията й бе пристегната с широк кафяв колан, който сякаш потвърждаваше очевидното: „Да, аз нося най-малкия размер.“ Адвокатката се усмихна дружелюбно на експерта и го помоли да говори бавно, тъй като в понеделник е имала трудности да го разбира. Борзов промърмори нещо неразгадаемо.
При наличието на толкова много потенциални мишени беше трудно да се предскаже накъде ще насочи първата си атака мисис Карос. Дейвид не бе успял да подготви Борзов, но бездруго не желаеше да прекара и минута повече в компанията на този мъж.
— Доктор Борзов, кога за последно сте лекували свой пациент?
Експертът се замисли за миг и отвърна:
— Преди около десет години.
Думите му доведоха до поредица въпроси, отнасящи се до характера на работата му през изминалото десетилетие. Той не бе преглеждал пациенти, не бе преподавал на студенти, не се бе занимавал с научни изследвания, нито пък бе правил други неща, типични за лекарската професия. Накрая, след като изключи всички възможни дейности, адвокатката попита:
— Не е ли вярно, мистър Борзов, че през последните десет години сте работили единствено за различни адвокати в съда?
Борзов се завъртя нервно на стола си. Не знаеше със сигурност отговора.
Надин го знаеше. Разполагаше с фактите, които бе събрала от показанията на Борзов по друго дело, състояло се година по-рано. Въоръжена с най-големи подробности, тя му подаде ръка и го поведе по пътя към унищожението. Година по година наброи всички дела, проведени изследвания, лекарства и адвокати. Когато свърши час по-късно, никой в залата не се съмняваше, че Игор Борзов е жалка марионетка в ръцете на адвокатите, специализирани в колективните искове.