Фуриите на Калдерон

– Не ми благодари. Не ми говори, моля те – каза той. Стана на крака и вдигна кофата. – Трябва да разлея катрана. Ледът още не се е хванал на покрива, но трябва да го мина още веднъж с катрана тази вечер или ще ме даде за храна на враните.

– Арик… – поде Исана.

– Млъкни – изсъска Арик. Хвърли поглед на вратата, после каза на Исана: – Пак заваля сняг.

Излезе и залости след себе си.

Исана погледна намръщено вратата, опитвайки се да разгадае смисъла на онова, което чу. Взе втората чаша, отпи още малко, а останалата част даде на полуживата Одиана.

Навън вятърът се усили. Тя чу мъже, които крачеха из холта. Един от тях мина покрай сушилнята за месо, удари по стената и изруга. Одиана потрепери и простена. Някъде наблизо се чуха още шумни разговори и груб смях – може би от общата зала на холта. Избухна нещо като бой, който завърши с одобрителни викове и подигравки. Постепенно се стъмни и в сушилнята остана само червеникавата светлина от жаравата.

Отново се чу удар в стената, дърво в дърво. После стъпки. Крака по стълба. Някой блъсна нещо тежко върху покрива и след това се покатери по него.

– Арик? – викна тихо Исана.

– Шш – каза младежът. – Това е другото нещо.

Исана се смръщи и се вторачи нагоре. Проследи стъпките му, докато се придвижваше от ръба на леко наклонения покрив към върха му, точно над кръга.

Без предупреждение през намазания с катран покрив и дървените летви на тавана проникна острието на нож и от дупката се поръсиха парченца зацапано с черно дърво и капчици вода. Острието се завъртя наляво и надясно, разширявайки отвора. После изчезна.

Арик тръгна бавно по покрива и Исана го чу да шляпа катран по покрива от ведрото, което трябва да е качил със себе си. От време на време ножът потъваше отново, правеше нова дупка между дъските на тавана. После изчезваше. Той повтори това няколко пъти, след това, без да каже и дума, слезе от пок­рива. Стъпките му заскърцаха в снега и се загубиха в нощта.

Само след секунди Исана разбра какво беше направил Арик.

Във вътрешността на къщата беше много горещо и тази жега се издигаше нагоре към тавана и нагряваше покрива. Предната вечер не се беше образувал лед, беше казал Арик, но ако пок­ривът не е покрит както трябва, гредите ще се раздуят, когато се напоят с вода. Трябваше да бъдат запечатани с катран незабавно, за да няма течове, особено ако постройката е скована надве-натри. Такъв покрив се нуждаеше непрекъснато от нов катран против течове.

Против вода.

През дупките, които Арик направи с ножа си, започна да се процежда вода. Първоначално по пода затропаха капки, едва-едва, после, когато снегът се засили, капчуците се превърнаха в тънки, непрекъснати струйки.

Вода.

Сърцето на Исана подскочи от вълнение, обзе я нова надежда. Тя се пресегна и постави една от чашите под най-близкия капчук. Тя се пълни за около минута и Исана я поднесе към устните си и пи. Водата протече в нея, изпълвайки я с първично, животинско удоволствие. Тя напълни чашата и пи отново и отново, после даде и на Одиана.