Роман за Граала (Моденски манускрипт)
- Автор: Борон Робер дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-052-7
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Роман за Граала (Моденски манускрипт)». Краткое содержание книги:
Сетне саксонците се прегрупирали и нападнали Артур. Ала конете дали предимство на британците, те налетели срещу саксонците и, преизпълнени с гняв, убили мнозина от тях. Както прегладнелият вълк разкъсва агне, така и британците покосявали неприятелите си. В крайна сметка избили толкова много от тях, че из цялото поле останали да лежат планини от тела.
Бог дал на британците победа и поражение на саксонците; Мордред избягал оттам, стигнал до своите крепости, които бил подсилил допълнително, и поискал да влезе в тях. Но когато жителите им узнали, че Артур се е върнал и го е разбил, затворили градските порти пред него.
Като видял, че няма да го пуснат в крепостите, той много се изплашил и обезсърчил, и отишъл в Уинчестър, откъдето разпратил призив до саксонците в цялата страна, обявявайки, че се готви да влезе в битка с Артур. Когато узнал за това, Артур се почувствал дълбоко засегнат, отишъл на брега, вдигнал телата на Говен, сенешал Кей, Бедивер, Сагремор и крал Лот от Оркни, и ги погребал. Сетне с останалата част от войската се отправил в преследване на Мордред от крепост на крепост. Накрая вестител му съобщил, че Мордред се намира в Уинчестър, където е събрал големи пълчища.
Тогава Артур поел по пътя към Уинчестър и свикал бароните от цялата страна, а също жителите на градовете и крепостите, които незабавно се явили при него. Още с идването си те му се оплакали от Мордред, задето им е причинил такива разрушения и унижения. Като ги изслушал, той бил толкова развълнуван, че не можел да им отвърне и думичка. Веднага обаче наредил на рицарите да се качат на конете, след което препуснали и не се спрели, докато не стигнали до Уинчестър.
Научавайки за приближаването му, Мордред излязъл насреща му и заявил, че няма повече да се крие по крепостите, защото има по-силна войска от краля. Двете страни се приготвили за битката и се сблъскали с голямо ожесточение и от едната, и от другата страна. Там бихте могли да видите най-жестокия ръкопашен бой на света, оставил толкова много рицари и войници да лежат мъртви на земята, че за да се извозят труповете им, били необходими не по-малко от тридесет коли. Саксонците също дали много убити, малцина били оцелелите сред тях. Мордред пък избягал, препускайки в пълен галоп, заедно с оцелялата част от войската си, преминал през цялата страна и стигнал чак до Ирландия. Накрая се озовал на един остров, управляван от езически саксонски крал, роднина на Енджис, който на драго сърце го приел и го обградил с голяма обич, защото бил добър рицар.
Като узнал, че Мордред е в Ирландия, Артур тутакси го последвал и не спрял, додето не навлязъл в земите, където врагът му се намирал. Кралят на саксонците научил за приближаването му, събрал войската си и излязъл, за да му се опълчи. Двете войски се устремили една срещу друга. Известно е, че британците изпитвали голяма омраза към саксонците, обратното също било вярно. Поради това и полето било осеяно с трупове. Битката се проточила много дълго и в нея паднали мнозина отлични рицари, ала за тях в книгата не се споменава нищо. Единственото, което мога да ви кажа със сигурност, е, че Мордред бил убит, кралят на саксонците, при когото отседнал — също.
Артур пък бил смъртно ранен, защото бил прободен с копие в гърдите. Всички били много опечалени за Артур. А той им казал:
— Престанете да ме оплаквате, защото няма да умра. Ще наредя да ме пренесат в Авалон и там сестра ми Моргана ще изцери раните ми.
Така Артур бил пренесен в Авалон и наредил на своите хора да го чакат, защото щял да се върне. Британците се прибрали в Кардуел и чакали повече от четиридесет години, преди да си изберат нов крал, защото продължавали да вярват, че Артур ще се върне. Ала знайте, че някои после го били виждали да ловува из гората и чували лая на кучетата му; а други дълго време продължили да вярват, че един ден той ще се завърне.
И когато всички тези събития приключили, Мерлин се прибрал при Блез и му разказал нещата точно както се били случили. Когато Блез ги записал, той ги отнесъл при Персевал, пазителя на Граала, който водел толкова свят живот, че дори Светият Дух често слизал при него. Блез му разказал цялата история на Артур: как бил пренесен в Авалон, как Говен бил убит, как времето на рицарите от Кръглата маса било приключило.
След като го изслушал, Персевал дълго плакал от съчувствие към тях. Сетне отправил молитва към нашия Господ да се смили над душите им, защото много ги обичал.