Към небето

— Аз… — Чувствах се празна. Сринах се на земята.

Мелез стреля. Татко избегна попадението, но Мелез не го остави, последва го. Най-сетне го уцели.

Корабът на татко избухна в малка адска топка, парченцата се понесоха в спирала надолу, валяха като горящи отломки.

Едва изгледах остатъка от битката. Стоях на мястото, където бе изчезнал корабът на татко. Накрая хората победиха. Останалите креляни се спасиха с бягство.

Четиринайсет оцелели.

Двайсет и пет мъртви.

Един предател.

Холограмата се изключи.

— Спенса? — повика ме Ем-бот. — Емоционалното ти състояние е на замаяност.

— Сигурен ли си, че няма начин данните да се подправени?

— Питаш за вероятността записът да бъде фалшифициран, без да забележа ли? Като знам с каква технология разполагат хората ти? Просто невероятно. Казано с човешки думи, не, Спенса. Няма начин да е фалшифициран. Много съжалявам.

— Защо? — промълвих. — Защо ще прави подобно нещо? През всичкото време ли е бил един от тях? Или… или е нещо, което е видял там горе?

— Не разполагам с данни, които да отговорят на тази въпроси. Имам гласов запис от битката, но анализът ми го определя като нормален разговор по време на битка — поне докато баща ти не вижда дупката в небето.

— Пусни го — настоях. — Нека го изслушам.

— Чувам звездите.

Сама го поисках, но когато чух гласа на татко отново — след толкова години — ме заля вълна от чувства. Болка, любов. В този момент отново станах малко момиченце.

— И аз ги виждам, Коб — заяви татко. — Както ги видях по-рано днес. Дупка в пояса. Мога да се промъкна.

— Преследвач! — повика го Железен юмрук. — Остани на място.

— Мога да се промъкна, Джуди. Трябва да пробвам. Трябва да видя. — Той замълча, след това гласът му притихна. — Чувам звездите.

Линията заглъхна за кратко. След това Железен юмрук заговори.

— Върви — рече тя. — Вярвам ти.

Записът приключи.

— След това — чух гласа на Ем-бот, — баща ти поема към отломките. Сензорите не засичат какво се е случило там. Приблизително пет минути и трийсет и девет секунди по-късно, той се връща и напада.

— Казва ли нещо?

— Разполагам със съвсем къс клип — каза Ем-бот. — Предполагам, че искаш да го чуеш.

Не исках. Но трябваше. По лицето ми се стичаха сълзи, слушах, когато Ем-бот пусна записа. Отворен канал с много гласове, които говореха насред хаоса на битката. Ясно чух гласа на Коб, когато крещеше на татко.

— Защо? Защо, Преследвач?

След това, едва доловим над останалите гласове, чух татко. Тих. Тъжен.

— Ще ви избия — заяви той. — Ще ви избия всички.

Пещерата притихна отново.

— Това е единственият път, в който говори след завръщането си — уточни Ем-бот.

Поклатих глава, опитах се да намеря смисъл.

— Защо ЗСД не са разкрили това? Не са имали проблем да го заклеймят като страхливец. Защо не са се придържали към истината, след като тя е още по-лоша?

— Мога да се опитам да позная — отвърна Ем-бот. — Но се страхувам, че без допълнителна информация само ще си измислям.