![Меч в бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/8/mech-v-buryata-bg-download.jpg)
Меч в бурята [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Rigante #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-659-2
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Меч в бурята [bg]». Краткое содержание книги:
„Меч в бурята“ е разтърсващ роман за честта и позора, за лесните грешки и страшните последствия от тях, за падението, възмездието и разкаянието. Гемел създава мрачни и жестоки светове, където герои и злодеи често са неразличими един от друг. Фентъзи Бук Ривю
Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство.Ан Маккафри
Забравете стандартното фентъзи, в което доброто се бори срещу злото, светлината срещу мрака. В историите, разказани от Дейвид Гемел, ще намерите и безбройни оттенъци на сивото. SFX
— Не.
— Семена от напръстниче. Ако използваш съвсем мъничко от тях, можеш да вдъхнеш нов живот на умиращо сърце. Същинско чудо. Но ако прекалиш само с една щипчица, отварата става смъртоносна. Така е и с гордостта. Ако е твърде слаба, човекът няма никакво достойнство. Накрая светът го смачква. Ако е твърде силна, човекът става нагъл суетен самохвалко. Но ако е точно колкото е нужна, с този човек можеш да пребродиш планините. И Руатан е такъв мъж. Да бърникам в гордостта му ще означава да го съсипя. А Мерия е достатъчно благоразумна да разбере, че го е загубила. Не ми е по силите да ти помогна, Конавар. Съмнявам се, че и сидите биха успели да ти помогнат.
— Но не се знае дали ще могат, тъй ли? — попита момчето и Ворна се разтревожи.
— Дори не си помисляй за това — предупреди го. — Сидите са по-опасни, отколкото можеш да си представиш. Прибирай се и остави майка си и баща си сами да оправят този раздор помежду си. — Той си тръгна и тя подвикна след него: — Ако някога реша да те превърна в невестулка, ще си без зъби.
Конавар изви глава към нея с ослепително зъбата усмивка и хукна обратно към ограждението.
Малко преди полунощ се измъкна от леглото и се облече, без да вдига шум. На съседното легло Брефар помръдна, но не се събуди. Легналата под западния прозорец хрътка Кейвъл вдигна голямата си черна глава и се вторачи в него. Конавар се обу и приклекна до нея, погали я по челото и я почеса зад ушите. Чудеше се да я вземе ли със себе си. Щеше да се чувства по-добре, ако имаше някой с него в това начинание. Помисли за опасностите и се отказа. Какво право имаше да рискува и живота на Кейвъл? Плъзна се покрай завесата, отделяща неговата стая от голямата. В къщата беше тъмно и той отиде предпазливо в кухнята, взе дългия стар бронзов нож и го пъхна под колана си. Вдигна резето на вратата и се изсули в нощта. Тръгна на север към гората с Дървото на желанията.
Луната се бе издигнала високо, но светлината ѝ не можеше да проникне в мрака под клоните. Сърцето на Конавар зачести ударите си. Никога не бе виждал сид, но знаеше много истории за тях — духове на могъщата магия и мрачните прокоби. Имената на някои бяха неразделна част от легендите на риганте. Бийн-Най, Перачката от речния брод. Обречените на гибел бойци я виждаха коленичила до водата да пере окървавени дрехи. Конавар нямаше желание да зърне нито нея, нито сестра ѝ Бийн-Си, известна и като Витаещата или Ридаещата. Един поглед към нейното бяло като варовик лице стигаше да изпълни човек с такава покруса, че сърцето му да се пръсне. Надяваше се да срещне онзи сид, когото познаваха с името Тагда — Горския старец. Говореше се, че ако го доближиш и докоснеш наметалото му от мъх, той ще ти изпълни три желания.
Конавар забави крачка. За Тагда разказваха и друго — ако някой му стане неприятен, разгръща наметалото си и от корема му изпълзява мъгла, която осмуква плътта, за да останат само сухи кости.
Момчето спря на склона пред дърветата. Устата му бе пресъхнала, ръцете му трепереха. „Това е тъпотия“ — повтаряше си той. Взираше се в зловещата плътна редица на първите дървета. Сега изглеждаха заплашително и той си въобразяваше какви ли не ужаси сред тях. И гневът му пламна, за да погълне страха. „Не съм като баща си. Не съм страхливец.“ Пое си дъх и тръгна през гората.
Всичко бе притихнало под клоните и в пролуки между листака лунните лъчи приличаха на колони от ярко сребро, от които мъглата в храстите светеше. Конавар изтри потните си длани в крачолите на панталона и потисна изкушението да извади ножа. „Идваш да молиш за услуга — напомни си строго. — Какво ще стане, ако отидеш при Тагда с оръжие в ръка?“
Вървеше и мъглата се завихряше около глезените му. Ветрец разлюля листата над него.
— Аз съм Конавар — провикна се момчето. — Дойдох да говоря с Тагда.
Гласът му звучеше пискливо и уплашено и това пак събуди гнева. „Няма пък да се страхувам. Аз съм воин от племето риганте.“
Чакаше, но нямаше никакъв отговор. Продължи навътре в гората, спусна се по стръмен склон. Пред него имаше малка поляна и вир между камъните, блещукащ под луната. Провикна се отново и този път чу ехото да връща собствения му глас. Нищо не шавна наоколо — нито прилеп, нито лисица или язовец. Гората бе замряла.