Повелител на сенките [bg]

— Тук съм — каза Марк, връщайки меча, който държеше, на мястото му. През прозорците се процеждаше бяла светлина — пълната луна бе високо в небето и рисуваше пътека върху морето, от мястото, където целуваше хоризонта, до ръба на брега.

Джейс все още не беше казал нищо; просто гледаше Марк с полупритворени златни очи, като ястреб. Марк си спомни Клеъри и Джейс такива, каквито бяха, когато ги срещна малко след като беше отвлечен от Дивия лов. Криеше се в тунелите край Двора на феите, когато те се приближиха до него и сърцето му едва не се бе пръснало от болката да ги види. Ловци на сенки, които вървяха през опасностите на елфическото царство, с гордо вдигнати глави. Те не бяха изгубени; не бягаха. Не се страхуваха.

Тогава се беше зачудил дали някога отново щеше да има тази гордост, тази липса на страх. Дори когато Джейс бе пъхнал магическата светлина в ръката му, дори когато му бе прошепнал: „Покажи им от какво тесто са замесени ловците на сенки; покажи им, че не се боиш. Можеш да се справиш", Марк се боеше до болка.

Не за себе си. За семейството си. Как щяха да се справят в един свят, в който бушуваше война, без той да е до тях, за да ги брани?

Учудващо добре, оказало се бе. В крайна сметка не бяха имали нужда от него. Защото бяха имали Джулс.

Джейс се настани на един перваз. Беше по-голям от първия път, в който Марк го беше срещнал. По-висок, по-широкоплещест, макар и все така изящен. Говореше се, че дори кралицата на феите бе останала впечатлена от външния вид и маниерите му, а елфическите благородници рядко се впечатляваха от човеци. Пък били те и ловци на сенки.

Макар че понякога и това се случваше. Собственото му съществуване бе доказателство за това. Майка му, лейди Нериса от Двора на феите, бе обичала нефилимския му баща.

— Джулиън не иска в Института да се настанят центуриони — подхвърли Джейс. — Нали?

Марк ги изгледа подозрително.

— Нямам представа.

— Марк няма да ни издаде тайните на брат си, Джейс — каза Клеъри. — Ти би ли издал тайните на Алек?

Прозорецът зад Джейс бе висок и толкова прозрачен, че понякога Марк имаше чувството, че би могъл да излети през него.

— Може би, ако беше за негово добро — отвърна Джейс.

Клеъри издаде не особено изискан звук на съмнение.

— Марк — каза тя. — Нуждаем се от помощта ти. Имаме някои въпроси за земята на елфите и двата Двора, за физическите им очертания, а никъде не можем да открием отговор, нито дори в Спираловидния лабиринт или в Сколоманса.