Дванайсетата карта [bg]

Момичетата стояха пред него. Коренно се различаваха по физика, но Райм забеляза най-напред разликата в очите им.

Очите на дебеланката — безвкусно натруфена, с лъскави дрънкулки и дълги лакирани в оранжево нокти — се стрелкаха насам-натам като уплашени насекоми. Тя като че ли не беше способна да задържи погледа си върху Райм или където и да било за повече от секунда. Веднага направи бърз оглед на лабораторията — апарати, стъкленици, химикали, компютри, жици навсякъде. Зазяпа се, разбира се, в краката на Райм и количката му. Шумно жвакаше дъвка.

Другото момиче, нисичко, слабичко и с вид по-скоро на момче, стоеше тихо и гледаше Райм в очите. Хвърли бърз поглед към количката, но пак се вгледа в лицето му. Лабораторията не я интересуваше.

— Това е Джинива Сетъл — спокойно обясни полицай Дженифър Робинсън и кимна към слабото момиче с уверените очи.

Робинсън бе приятелка на Амелия Сакс, която беше уредила тя да закара момичетата при криминалиста.

— А това е приятелката ѝ — добави Робинсън. — Лакиша Скот. Изплюй тая дъвка, Лакиша.

Момичето я изгледа сърдито, но напъха дъвката някъде в голямата си чанта, без да си направи труда да я увие в нещо.

— Тази сутрин с Джинива са отишли в музея — обясни полицайката.

— Само че аз не скивах нищо — побърза да се застрахова Лакиша.

Какво тревожеше тая дебеланка — инцидентът или това, че стоеше пред инвалид? Вероятно и двете.

Джинива носеше сива фланелка, широки черни панталони и маратонки; навярно такава беше ученическата мода сега. Селито бе казал, че е на шестнайсет, но изглеждаше по-малка. И докато Лакиша бе сплела косата си на тънки плитки, стегнати толкова силно, че опъваха кожата на главата ѝ, Джинива беше подстригана късо.

— Обясних им за вас, капитане. — Робинсън използва званието му отпреди нещастния случай. — Знаят, че ще ги разпитате. Джинива иска да се връща на училище, но ѝ казах, че трябва да почака.

— Имам контролни — обади се момичето.

Лакиша изцъка силно през белите си зъби.