Интервенция [bg]

— Естествено, че има — отвърна Шон зад вратата. — Консиержът ми помогна да се снабдя с ръкавици и лупа. А ти пак ми говори за твоя хотел с пълно обслужване!

— Ще ми кажеш ли за находката си, или трябва да позная? — попита Сана, вече заинтригувана. Когато ставаше въпрос за професията му, Шон не преувеличаваше. Със сигурност беше направил доста важни открития по-рано в кариерата си по време на многобройните разкопки в Близкия Изток. Това бе преди да стане старши куратор, чиито отговорности бяха свързани повече с надзора и финансирането, отколкото с полевата работа.

— Излез и ще ти я покажа.

— Не е ли толкова добра, колкото си се надявал? Забелязах, че използва минало време.

— В началото бях разочарован, но сега мисля, че е сто пъти по-добра от първоначалното ми впечатление.

— Нима? — Надянала до половината на бедрата банския си костюм, тя спря. Какво толкова можеше да е открил Шон, че да е толкова възторжен?

— Излизаш ли? Нямам търпение да ти го покажа.

Сана напъха задника си в банския и нагласи презрамките, след това се огледа в голямото огледало на гърба на вратата. Беше умерено доволна от онова, което видя. Страстна бегачка, тя имаше стройна, атлетична фигура и къса, мръсноруса, но здрава коса. Тя събра дрехите си и отвори вратата. Пусна ги на леглото и отиде бавно до бюрото.

— Ето. Сложи си ги — каза той, подавайки й втори чифт прясно изпрани бели ръкавици. — Взех ги специално за теб.

— Какво е това, книга ли? — попита Сана, след като ги надяна. Видя един древен на вид, подвързан с кожа том, който стоеше в ъгъла на бюрото.

— Нарича се „кодекс“ — поясни Шон. — Екземпляр от първите книги, които заменили ръкописа, тъй като човек може да събере повече в него и да прибавя различни части от текста далеч по-лесно. Онова, което го различава от истинска книга, като Библията на Гутенберг, е, че този е направен изцяло ръчно. Отнасяй се внимателно! На повече от хиляда и петстотин години е! Пазен е повече от едно и половина хилядолетие, запечатан в буркан, заровен в пясъка.

— Мили боже — прошепна Сана. Не беше сигурна, че иска да държи нещо толкова старо от страх, че може да се разпадне в ръцете й.

— Отвори го! — подкани я той.

Тя предпазливо отгърна корицата. Подвързията беше твърда и шумно изрази недоволството си.

— От какво е направена? — попита Сана.

— Вид кожен сандвич, втвърден със слоеве папирус.

— А страниците от какво са изработени?

— Изцяло от папирус.

— Какъв е езикът?

— Наричали са го коптски, което е писмена версия на древноегипетски, използван в гръцката азбука.

— Наистина удивително! — поклати глава Сана. Беше впечатлена, но се чудеше защо Шон каза, че това било толкова важна находка за него. Някои от скулптурите, които беше намерил в Мала Азия, изглеждаха далеч по-съществени.