Интервенция [bg]

— Приятен ден — пожела й непознатият, когато Сана излезе и пристъпи на застлания с плюшен килим под. Той не напусна асансьора. Докато крачеше към стаята си, тя потърси отговор за параноята си, питайки се дали е живяла в Ню Йорк прекалено дълго. Ако Шон бе в асансьора с непозната жена, двамата като нищо щяха да завършат изкачването до някой от многобройните хотелски барове за по питие.

Сана спря. Прекадената общителност на Шон внезапно я раздразни. Защо? Защо не? Предположи, че това се дължи на новото му поведение и сега, когато безпокойството й за конференцията е отминало, можеше да мисли за далеч по-лични неща. В миналото Шон винаги проявяваше внимание и грижа по отношение на това дали е щастлива, особено по време на тяхното пламенно шестмесечно ухажване. През последната година и специално на това пътуване нещата съвсем не бяха такива. Когато за пръв път се бе запознала с Шон на откриването на една изложба в Ню Йорк преди четири години, тя защитаваше докторската си дисертация върху митохондриална ДНК и беше смутена от неговата обич и внимание. Беше също така изумена от ерудицията му: той говореше гладко повече от шест екзотични езици от района на Близкия Изток и знаеше такива неща за изкуството и историята, за които тя само можеше да си мечтае да знае. Широтата на познанията му я караше да изглежда като типичния тесногръд учен.

Тя тръгна отново, питайки се дали майка й не е била права. Може би двайсет и шест годишната разлика във възрастта беше прекалено голяма. В същото време тя ясно си спомняше трудностите да се справя с инфантилните мъже на нейните години, които носеха бейзболните си шапки с козирката назад и се държаха като истински задници. За разлика от повечето си приятелки, тя никога не си беше мечтала да има деца. Осъзна рано страстта си към академична работа и в този смисъл — прекалената си егоистичност. За нея децата на Шон от първия и от третия му брак бяха достатъчни да задоволят оскъдния майчински инстинкт, който притежаваше.

Когато Сана извади картата си за отключване, вече обмисляше тяхното отпътуване, насрочено за другия ден рано сутринта. Беше разочарована, че Шон не прояви желание да я заведе до Луксор да види гробниците и Долината на царете. Без да се съобразява с чувствата й той беше казал, че вече ги е виждал и не може да отдели допълнително време за това. Но сега, когато конференцията й бе свършила, тя изпита облекчение, че не е планирала обиколката. Нямаше представа как вървят експериментите, които бе заложила в Колумбийския университет и не се чувстваше сигурна.