Конан наемника [bg]

— Да, господарке — отговори домоуправителят и бързо изскочи навън, последван от момчетата и робите, които се грижеха за добитъка.

Елкуина се обърна към Конан и го повика с ръка.

— Ела, чужденецо, да видим как е старецът.

В първия миг Конан не разбра кого има предвид; после си спомни за стария магьосник, Рерин.

— Един момент — отвърна Конан, спусна се към залата и след миг се върна, закопчавайки пояса със сабята си.

— Защо ти е това? — попита тя.

— Нали нае сабята ми, господарке — отговори той със самодоволна усмивка. — Без нея не струвам нищо за теб.

Елкуина тръгна към малката колиба до каменната стена. Конан се възхити на това как косата й, сплетена в дебела колкото ръка плитка, се полюшваше при целеустремената й походка. Формите на тялото й бяха пълна загадка под дебелата мантия и кожената роба, но походката й беше лека и грациозна.

— Старецът беше буден до късно нощес — сподели кимериецът.

— Откъде знаеш?

— Когато всички си легнаха, излязох и поговорих малко с часовия при портата. Когато се връщах, в прозореца му видях светлина.

— Той бодърства, за да работи за мен — каза тя. — За разлика от бойците, които се бият много рядко, но непрекъснато се тъпчат с моята храна и пият моята бира, и се хвалят с подвизите си.

Конан мрачно се усмихна. На тази жена трудно можеше да се угоди. Той похлопа на вратата на колибата и тя почти веднага се отвори. Старият магьосник явно изобщо не беше спал, но изглеждаше здрав и бодър.

Той кимна на Конан и се обърна към Елкуина.

— Влез. Имам неприятни новини.

Елкуина влезе и Конан я последва. Тя се обърна към него.

— Почакай навън, чужденецо. Никой не те е поканил да влезеш.

— Проклет да съм, ако остана на студа, докато вие с магьосника се греете на огъня. Аз съм боец, не съм слуга. — Той скръсти ръце и се подпря на касата на вратата. Елкуина се изчерви и понечи да направи някаква язвителна забележка, но магьосникът я докосна по рамото.

— Нека да остане, Елкуина. Мисля, че този чужденец може да ни бъде от голяма полза в изпитанията, които ни очакват.

— Добре — бързо се съгласи кралицата, влезе и не обърна повече никакво внимание на Конан. — Според теб какво означава тази неочаквана атака на ледените великани? Това е неестествено.

— Наистина е неестествено, господарке. Сигурен съм, че това е работа на нашия враг, Илма.

— Кой е Илма? — попита Конан. Името му звучеше хиперборейско. Никога не бе обичал да си има вземане-даване с хиперборейците.