Време на мъчения [bg]

— Трогнат съм от доверието.

— Наблюдаваш ли го?

— Работи с мобилен телефон и ние го подслушваме, но съм сигурен, че го знае. Има и други, но редовно ги сменя. Следим и мейлите му, но той е умен и не ползва електронни комуникации за важните неща.

— И си сигурен, че разполага със списъка?

Паркър беше сключил сделка с Рос, като му бе дал част от списък с имена, изваден от останките на разбит в Големите северни гори на Мейн самолет. Според Рос списъкът съдържаше имената на хора, свързани с различни елементи, обединени от една цел: да открият Погребания бог, да го освободят от плен и евентуално да предизвикат Армагедон, но Рос определено бе пропуснал да спомене всичко това в официалните си доклади.

— Каквото сме получили до момента, се потвърждава. Обещал е още. Смятам също, че е използвал списъка, за да се добре до Ормсби.

— Паркър си играе с нас.

— Може би.

— С каква цел?

— Мисля, че търси нещо.

— Какво?

— Модел.

— И какво ще му разкрие този модел?

— Име. Влияние и контрол.

Холт имаше изражението на човек, който подозира, че неволно е глътнал оса, но ще разбере със сигурност едва когато започне да го жили отвътре.

— Ами ако сгафи нещо? — попита той. — Или ако загине? Ще изгубим всичко. Този списък, където и да се намира в момента, ще изчезне завинаги.

— Ако това се случи, вярвам, че останалата част от списъка ще стигне до нас. Струва ми се, че Паркър се е погрижил.

Сервираха им храната. Рос си помисли, че пърженото пиле на Холт изглежда много добре дори за човек, който избягва такива неща.

— Харесваш ли го? — попита Холт.

Странен въпрос. Рос не беше сигурен, че може да отговори. Имаше чувството, че донякъде разбира Паркър, въпреки че като цяло той оставаше загадка за него. Рос беше завършил йезуитско училище и по едно време дори бе обмислял сам да постъпи в ордена, но здравият разум надделя. Въпреки това подозираше, че просто е заменил възможността за един амбициозен, потаен орден с реалността на друг. Йезуитите практикуваха „преценка“, която изискваше вслушване и изчакване с цел да се разбере какъв курс на поведение би пожелал Господ в дадена ситуация. Паркър също слушаше и чакаше, но Рос не можеше да каже какво. Освен това действията на йезуитите, за разлика от тези на Паркър, обикновено не включваха оръжия и насилие, нито завършваха с изпепеляването на цели квартали.

— Мисля, че е добър човек — призна накрая.

— Бог да ни пази от добрите хора — отвърна Холт. — Имаш ли му доверие?

— Да — потвърди Рос без колебание.

— Интересно — отбеляза Холт, — никога не си ми изглеждал от доверчивите.

Той отряза парче от пилето си.

— Ами другите двама?

— Имали сме само подозрения, не и доказателства.

— Щеше да намериш доказателства, ако се беше постарал.

— Може би не съм искал.

— Точно това ме тревожи. Как са гърдите?

— Сочни.

— Все пак трябваше да си поръчаш пиле.

— Май си прав.

— Ако тази работа се разпадне, гориш. Знаеш го, нали?