![Пенрик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/0/penrik-bg-download.jpg)
Пенрик [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-894-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пенрик [bg]». Краткое содержание книги:
ДЕМОНЪТ НА ПЕНРИК
ПЕНРИК И ШАМАНЪТ
ЛИСИЦАТА НА ПЕНРИК
МИСИЯТА НА ПЕНРИК
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА МИРА
ЗАТВОРНИЧКАТА НА ЛИМНОС
На път към годежа си младият лорд Пенрик попада на необичайна гледка — възрастна жена е паднала от коня си и лежи на земята в безпомощно състояние. Притекъл се на помощ, Пенрик открива, че дамата е свещена от храма, заклета на Копелето, един от петимата богове в неговия свят. С последния си дъх свещената прехвърля в Пен демона си и всички тайнствени сили, които вървят в комплект с него. От този миг животът на Пенрик се променя необратимо — младежът поема по пътя на магьосничеството с всички съпровождащи това рискове. Път, които ще го срещне с интересни хора (не на последно място със собствения му демон на хаоса с все дузината му предишни ездачки), неразрешими загадки, далечни страни, опасни мисии, политически интриги, а накрая — и с любовта
Този сборник в пример за органична смесица от силни характери и отличен хумор!Пъблишърс Уикли
— А някаква кратка версия поне? — помоли Пен.
— Родена е в Архипелага, заробили я при един набег, после я купи Мира, известна куртизанка от Адрия, града в лагуната, която ни притежаваше по онова време. Мира беше необучена, но умна, най-добрият ни ездач дотогава. Когато Мира умря, прескочихме в Умелан, която избяга и се върна вкъщи, сякаш не знаеше какво ги чака магьосниците на онези острови.
Въображението на Пен, временно забуксувало при думата „куртизанка“, хукна да догони разказа.
— И какво ги чака? — Не че имаше намерение да ходи в онези земи.
— Понякога ги изгарят живи, но по-често ги хвърлят през борда на лодка, като им дават възглавница, която бавно се напоява с вода и потъва. Докато магьосницата се удави, лодката се е отдалечила достатъчно и демонът няма къде да прескочи, освен в някоя риба.
Стори му се, че и двамата потръпват при тази мисъл, и той, и Дездемона, макар и вероятно по различни причини.
От устата му се изляха няколко изречения на непознатия език. Пен не разбра думите, но страдалческият тон бе повече от ясен. Умелан изказваше мнението си по въпроса.
— След като екзекуторите ѝ се отдалечиха с лодката, но преди Умелан да се удави, я видяха от една минаваща наблизо бражарска галера. Бражарците бяха абсолютни грубияни, но все пак стигнахме живи до брега и поради липса на друг избор отидохме в една палата на Копелето. Там беше… добре. — Кратка пауза, преди да добави: — Там за пръв път ни разбраха.
Пен преброи на пръсти. Още бяха далече от пълната бройка.
— А преди това, ъъ, преди Мира от Адрия?
— Рогаска, слугиня в двора на дука на Орбас. Той я подари на Мира. А преди това беше Васия от Патос в Седония, първата ни ездачка, която можеше да чете и пише — вдовица, а после нещо като куртизанка, според нравите в онзи град. Точно така се озова в двора на Орбас и умря там в лукс.
Пен примигна. Седония? За него това беше страна от приказките, място достатъчно далечно, за да ражда легенди, които никой не може да опровергае. Говореше се, че било топло там. Беше впечатлен. И завиждаше. Това създание беше виждало места и народи, за които Пен можеше само да мечтае.
— Преди нея беше Литикон, домакиня от седонийските северни провинции. Преди това Сюган, селянка от планините. Сюган уби престарялата лъвица, когато тя нападна козите ѝ. Съвсем сама с едно ръждиво копие. Добра ездачка беше, въпреки невежеството си! Преди това една дива кобила от хълмистата земя, която лъвицата уби и изяде, а преди това… не знаем. Може би белият бог.
— А вие, такова… — Пен не знаеше как да зададе въпроса си. — Вие изпитахте ли всички онези смърти?
Гласът прозвуча сухо:
— В известна степен.
Но не и раждания, които да балансират сметката. Не че той помнеше своето раждане, разбира се.
Докато приютяваше това създание, осъзна Пен, никога нямаше да му липсват приказки преди сън. Виж, сън можеше и да му липсва.
Но не и тази нощ. Прозя се широко и се настани удобно в топлите и освободени от бълхи завивки. Унесе се, макар гласът му да шептеше думи на непознати езици като планински ручей.
Събуди се възбуден, обърна се сънено на другата страна и посегна към члена си. Стаята беше топла, тъмна, тиха и безопасна.
Ръката му едва бе докоснала целта си, когато устата му изкоментира:
— Охо, не го бях изпитвала от този ъгъл досега. Сигурно ще е интересно.
Ръката на Пен се вцепени.
— Не спирай заради нас — каза Дездемона. — Лекарки сме, нали не си забравил?
— Да, не ставай глупав. Виждала съм хиляди такива.
— Говори за себе си!
— Е, аз със сигурност съм ги повивала хиляда пъти.
Пен не разбра каква беше следващата реплика, сигурно защото бе изречена на непознат език, но определено звучеше нецензурно.
Скочи от леглото и се облече по най-бързия начин. Нямаше търпение да потегли отново на път.
Подхранена от пролетното снеготопене, Линет течеше зелена, бърза и изненадващо широка. Тук-там търговски лодки се бореха с течението. Пътят следваше руслото ѝ, товарни кервани се движеха и в двете посоки. Ниски хълмове — поне според стандартите на Пен — ограждаха долината. Когато подминаха третото разрушено укрепление, зъбещо се от склоновете на тези скромни височини, Пен не се сдържа и попита:
— Какво е сполетяло тези крепости?
Уилром и Ганс само свиха рамене, но Тринкер каза:
— Доколкото знам, сполетял ги е Мартенмост. Някои местни лордове започнали да нападат търговците. Уж събирали „пътен данък“, но си било чиста проба грабеж. Градските гилдии се съюзили с войските на принцесата-архисвещена и разрушили крепостите им, така че пътят да е безопасен за всички от езерото до Сврача река. И сега всички пътни такси ги събира Мартенмост.