Епидемия в рая [bg]

Шеста глава

Борис Николаевич

четвъртък, 23 часа и 42 минути

След като се промъкна с огромни усилия през задръстванията до панелния блок на Малинин, който се намираше в центъра на бедните и мръсни предградия, Калашников тутакси осъзна, че е допуснал ужасна грешка. Изпотрошеният асансьор, естествено, не работеше, а Алексей нямаше никакво желание да пълзи пеша нагоре до 200 етаж по разпадащото се стълбище. Затова подхвърли в ръка новия смартфон, който Шефа му даде, и натисна бутона с номера на Малинин. Той му отговори веднага.

— Вашблороде? — съкрати по навик казакът обръщението „ваше благородие“?

— Серьога, асансьорът ти пак не работи — обяви Калашников и чу продължителен стон в слушалката. — Извинявай, обаче ще се скапя, ако се кача толкова високо. Ще трябва ти да слезеш долу, и то колкото се може по-бързо. Облечи се удобно и си вземи багаж. Колата ни чака, трябва да тръгнем веднага.

— Къде? — разтрепери се трагично гласът на Малинин.

— На Косово поле — римува по навик обяснението си Алексей. — Хайде да не обсъждаме това по телефона, съгласен ли си? Тичай бързо насам.

Той прекъсна връзката, помоли шофьора да загаси мотора и седна да чака помощника си на пейката до входа, като преди това провери дали не е прясно боядисана. Въпреки късния час под едно високо дърво до него трима пенсионери играеха на домино. Гласът на единия от тях се стори познат на Калашников, тъй като бе чул по новините, че е пристигнала една VIP-персона.