![Гладът на лъвчетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/3/gladt-na-lvchetata-bg-download.jpg)
Гладът на лъвчетата [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #2
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гладът на лъвчетата [bg]». Краткое содержание книги:
Баща му беше дал пари.
— Защото аз имам всичко на всичко седем сантима — каза Даниел с гордост. — Какви ли номера не съм изпълнявал, за да печеля хляба си там, просто невероятно! Всичко ще разкажа в доклада си. Ще се вдигне шум! Може би ще получа награда или стипендия за второ пътешествие… Ти ще видиш снимките. Направил съм много! Най-вече в селата на тропическата степ, за да покажа лошите хигиенни условия, в които живеят тия момчета там. Впрочем това е темата на моя доклад: „Санитарното дело в Брега на слоновата кост“. Знаеш ли, че присъствувах на едно раждане?
Той сияеше: „Аз… аз… аз…“ Жан-Марк изпи кафето си. Много горещо естествено. Раната в устата му се раздразни.
— Не е красиво раждането! — подзе Даниел, като сви устни с отвращение. — Ти виждал ли си?
— Не.
— Какво ли изпитват добрите женици!
Настъпи мълчание. Даниел се бе превърнал в мечтател. Вилицата му отчупи парче от тортата.
— А ти — каза той изведнъж, — твоето пътешествие в Съединените щати?
Жан-Марк го погледна с ирония. „Ах, все пак се сети!“ Но бърборенето на Даниел му беше отнело всяко желание да разказва собствените си впечатления. Беше претъпкан с думи, както Даниел с храна.
— Ще ти разкажа по-късно — измърмори той.
Даниел не настоя, много доволен да подхване нишките на разговора:
— Болниците там са позор!… Правят каквото могат наистина!… Аз помагах на доктор Поарие веднъж, когато оперираше един черен с костен израстък на коляното. Той беше уверен, че ще обърна очи. Нищо подобно…
— Тръгваме ли? — попита Жан-Марк, след като уреди сметката.
— Ще повторя с удоволствие тортата — каза Даниел.
Келнерът донесе втора порция, по-обемиста от първата. Кайсии, потопени в златистожълт сироп, закриваха тестения триъгълник. Вместо да яде седнал, Даниел стана, хвана парчето торта между палеца и показалеца си и се отправи към вратата, като дъвчеше големи хапки. Жан-Марк го последва, почувствувал се неудобно от неговото държане. Минавайки, той плати на касата допълнителната поръчка и отправи извинителна усмивка към келнера. Впрочем веднага се упрекна за тази малка подлост. Какво значение имаше за него мнението на един келнер в Шатодюн? Липсваше му вяра в себе си. И поради това се страхуваше от Карол. Дори след като я беше поставил на мястото й, той не беше сигурен, че е спечелил. Без съмнение за него няма да има никога пълен успех в живота. Въпрос на характер. Даниел дори и при неуспех парадираше като победител; той дори при успех изпитваше страх като победен.
Обаче, когато се качиха в колата, той се овладя отново. Мощността на мотора, покорен на неговата воля, му възвръщаше чувството за превъзходство.
— Върви хитро! — каза Даниел. — Това ми заменя обиколките с таратайка из степта. Не можеш ли да я засилиш още малко?
— Не — каза Жан-Марк. — Още не е разработена.
— Тъкмо затова, още мъничко, за да видим!
Жан-Марк усили. Пътят подскочи насреща му в светлината на фаровете. Черни дървета изсвистяваха в ушите му като палки на барабан. Скоростта се вмъкна в стомаха му. Това беше хубаво.
— Знаеш ли — каза Даниел, — аз спах с една мила жена в Абиджан.
— А? — изненада се Жан-Марк.
— Да, една бяла. Вдовица на горски. Харесах й се. О, това не продължи много! А ти?
— Какво аз?
— Америка?
Жан-Марк не отговори и намали.
— Ако правя второ пътешествие, ще избера Америка може би — подзе Даниел. — По-точно Южна Америка. Гватемала, Перу, трябва да са сензационни тия места там!…
Изведнъж той млъкна. Тъй като мълчанието продължаваше, Жан-Марк плъзна поглед вдясно. Брат му беше заспал дълбоко с клюмнала надолу глава, с ръце върху коленете. Остра миризма се разнесе в колата. „Какво е това?“ — помисли си Жан-Марк, като разтърка ноздри. После разбра: краката на Даниел миришеха лошо.
Карол бе седнала в салона: мека светлина, домашна бледосиня рокля и разтворена книга върху коленете. Като видя Даниел, тя се надигна със залитане и тръгна напред с усмивка на уста и с протегнати ръце. Пред тази фигура, изпълнена с нежност, скромност и радост, Жан-Марк се помисли за жертва на грешка при регулиране на железопътна стрелка. Внезапно той се видя в един друг път, в един друг свят.
— Но ти си пораснал! — извика Карол.
— Така ли? Не съм и забелязал! — каза Даниел, като я целуна.
— И после, много си модерен с тези дълги коси!