Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Златото на Кортес [bg]
Златото на Кортес [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Златото на Кортес [bg]

Электронная книга - «Златото на Кортес [bg]». Краткое содержание книги:

Една тайна от времето на Испанската инквизиция! Докато издирва испански галеон в Карибите, археоложката Фин Райън и нейният партньор лорд Били Пилгрим откриват доказателства за изгубен ацтекски ръкопис. Носят се слухове, че безценната творба, създадена от Ернан Кортес, завоевателя, обвинен в ерес, разкрива тайната за местоположението на изгубения Златен град. Фин и Били скоро осъзнават, че не сами в своето търсене. По същата следа върви и шефът на страховита религиозна група, готова да убива, за да се добере първа до ръкописа, както и милиардер социопат, който има свои собствени тъмни причини да желае да го притежава. Докато се опитват да намерят ръкописа и същевременно да останат живи, Фин и Били попадат на една още по-голяма и много по-взривоопасна тайна. Тя ще ги отведе от джунглите на Юкатан до пустинята Сонора, където залозите са на живот и смърт, а играта едва започва.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 81
Перейти на страницу:

Аркади изгаси двигателя на корабчето и го остави да се плъзне по мастилената мазна вода, докато не се блъсна в старите камионни гуми, които служеха за фендери по протежение на бетонния док. Неговият помощник Енрико Рамирес надзираваше товаренето на Бабалу с дузина торпеда 65–67 „Кит“. Във всяко бяха натъпкани 418 килограма чист хероин, скрит на мястото, където би трябвало да е бойният заряд. Наркотикът беше произведен от най-чистия афганистански опиум, превозен до държавна лаборатория в Зенгченг, Китай, където беше преработен първо в морфин, а след това в хероин. От там се превозваше до Ксинтанг, пристанището на Перлената река, откъдето го товареха на някой от съдовете на Китайската компания за презокеански превози, който щеше да разтоварва в Куба. По правило това бяха кораби за насипни товари, които превозваха зърно, или по-малки съдове, транспортиращи смесени товари. Щом пристигнеше в пристанище Манзанило на южното крайбрежие на Куба, поставяха хероина в старите торпеда, които щяха да бъдат натоварени на Бабалу. Зърното и хероинът се плащаха на бартер със захар. След това хероинът се превозваше със старата руска подводница до Юкатан, за да бъде доставен през границата в Съединените щати.

Благодарение на системата за ранно предупреждение, захранвана с информация от редовното подслушване на телефоните в Кий Уест, схемата беше напълно безопасна. Никой съд на Бреговата охрана нямаше да посмее да спре държавен китайски кораб в открито море, а след като кубинският флот вече нямаше подводници, никой не ги и търсеше вече. Както при всяка криминална дейност с подобни мащаби, от време на време изтичаше информация, но заговорът беше толкова заплетен и невероятен, че дори най-параноичният агент от Агенцията за борба с наркотиците отхвърляше носещите се слухове като плод на размътен мозък. Ако пратки от 2700 килограма хероин редовно бръмчат под водата из Карибите, агентите би трябвало да си върнат значките и да си ходят вкъщи. Дори и това да се случваше, те не искаха да мислят за него. Аркади Крус също не искаше. Той никога не се беше виждал като търговец на наркотици, а от това, че се бе забъркал с луд човек като мегаломана Анхел Гусман, му се повдигаше. От друга страна, парите на Гусман поддържаха в движение старата B-510 и Аркади беше склонен да играе ролята на Фауст за Гусмановия Мефистофел, щом това означаваше, че ще може да държи „Бабалу“ на вода.

Той завърза корабчето и се изкачи по мръсните стълби на пристана. Спря се, за да запали поредната „Популар“, и после тръгна към лебедката, където стоеше Рамирес и гледаше как вкарват дебелите сиви торпеда през предния люк.

— Рико, как върви работата?

— Горе-долу добре. Никой не ни предупреди. Не трябваше да излизаме поне още две седмици.

— Не се оплаквай. Трябва да направим един извънреден курс.

— Много добре. Значи ще трябва да слушам писукането на сонарите на АУАКС-ите и бреговата охрана в лодка, пропита с вонята на петдесет човека, за които има две бани и три тоалетни. — Той замълча и се замисли за миг, след това поклати глава. — Две тоалетни, защото предната отново не отмива.

Аркади Томас се засмя.

— Въведи дажби на тоалетна хартия за Пайо. Сержантът непрекъснато запушва клозета.

Истината обаче беше, че „Бабалу“ вече беше стар, наближаваше трийсет и на първо място, никога не е бил предназначен за кръстосване из тропиците. Беше съд за студените води и бързо остаряваше.

— Кога можем да потеглим? — попита Аркади, докато хвърляше фаса на цигарата в плискащата се в пристана мазна вода.

— Кажи го три часа — отговори Рамирес. — Веднага щом се стъмни. Тогава приливът ще бъде най-висок и ще е достатъчно тъмно.

— Тъмнината вече не е прикритие — възрази Аркади. — Пускат онези безпилотни самолети, които летят насам-натам като комари с инфрачервени очи. Веднага щом минем рифа, искам да вкараш лодката под вода.

— Да, адмирале.

— Дръжки адмирал — усмихна се Аркади Томас на стария си приятел.

6.

— Кажи ми отново защо се носим по М1-11 в мъглата, за да посетим някакъв богословски колеж в Кеймбридж? — подхвърли Били, докато се взираше с присвити очи през предното стъкло на реното „Лагуна“, което бяха наели на Хийтроу. — Става дума за францискански монах, покръстен швейцарски евреин, който бил приятел с някакъв продавач на пишещи машини през Втората световна война. Или нещо такова, нали?

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 81
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)