Зидари (Драма в четири действия)
- Автор: Тодоров Петко
- Год: 1899
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Зидари (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
Христо (обличайки салтамарка, като се приближава до събраните). И ще го направим, момчета! За помен! Ами не можах да си намеря и аз някое шишене.
Драган. Не ги оставяй да вирнат глави тези, дядо Мялко! И ти, като майстор Брайна, не им уйдисвай на ума! Лесно се огън запаля, ама не се гаси лесно.
Дончо. Е, ами какво да правим?
Драган. То не е ваша работа. Не е дошло то до вас да управятеработитенаселото!
Трети момък. Кажи пък ти!
Дончо. Да оставим черквата, че да бягаме. Туй ли?
Михо. С бягане вече не става.
Драган. Чакайте аз ще ви кажа! — Няма да бягаме. И черквата няма да оставим. Като не можем друго — ще изпроводим жените в Балкана, ний ще сберем що от що, по някое агне ще завъртим на шиш, ще ги пресрещнем и ще им паднем на молба.
Георги. Мен ме е страх, като ги чух отдалеч. Пред кърджалия излязва ли се!
Драган. На турчин лесно се зема сърцето. Като му паднем на молба, глава на кол няма да побие.
Майстор Брайно (като поклаща замислено глава). Черква, не е тя милостиня да я изпросиш! За нея трябва дастоиши да отстояваш.
Втори момък. Да се молим ли?
Христо. Ами кой? — Аз? На кого да се моля?
Втори момък. Толкози време сме се молили. Бащите ни са се молили! Какво изкараха с молба? Ний цял живот за тях работим: грешни ли сме, пак да се молим!
Дончо Няма да запърша аз ръкави, агнета на шиш да пека за турци и кърджалии и диван чапраз да им служа. Да чуй дядо ми, той в гроба ще се обърне от таквъзи срам!
Трети момък. Най-напред те не са турци. Всички нехранимайковци отсам-оттатък Балкана се събрали. На Пишман Кишиша и на Убий-булката ли ще се молим!
Иван. И те като ще ви чуят молбата — надявайте се! Миналия път и мъртвите не оставиха на мира.
Първи момък. Ами-ами. Един си вързал коня у ковчега на мъртвата — нали казваше дядо Градньо! — Дето в бързината не сколасаха да я погребат.
Иван. Ковчега го оставили насред двора. Той го завързал о него. Конят се дръпнал, открил ковчега и той като видял окичената булка, извикал: кой ще се наемеда я целуне? Дръпнал се целия бюлюк. Да не му падне честта — той се навел… и там му излязла душата!
Дядо Милко (като въздъхва издълбоко). Туй турчин не го направя — кърджалия! Защо ти е избалакано тъй дълбоко окото? — Брат ми го избалака!
Христо (небрежно). А бе я! На Пишман Кишиша и на Убий-булката ли ще се молим!
Трети момък (като показва пушката си). Докато държа в ръка туй — никому не се моля!
Няколко момци. Няма да се молим!
Герги. Ами подире? — Подире вий не мислите!
Трети момък. Подире каквото ще да става!
Георги. Тъй, толкоз знайте само. Една овца, едно легло!
Стойко. Една овца, едно легло! Право. Пък ний…
Иван. По-напред, като не им се опря никой — от четири страни запалиха селото. Да не бяхме овреме слезли от Балкана — щеше да остане нещо!
Трети момък. Какво ни е останало в този свят! Днес майка ти заклали, утре сестра ти повели гивендия с кърджалийски бюлюк; ти от залъка си отделяш да срещнеш две керемиди над главата си — ей, задали се кърджалии и ги подпалят!
Втори момък. Палят и повтарят. Не те оставят да си сградиш една черква — в земята макар.
Михо. Една дупка, се казва. Барим да има де да се прекръстиш.
Дончо. Едни души — едни души са ни останали само!
Георги. И душата си пък да не си я намерил на пътя!
Дончо. Мен ми се не свиди!
Георги. Като не ти се свиди, иди се обеси ей там на върбата! Няма да си оставим зарад вас черквата — от години петимясваме за нея. Дядо Милко, майсторе, какво сте се стъписали. Докато вие се нашушукате, видите ли — на тези ума отиде!… Тям им се струва, като си водят четите един против други по седенките, тъй и против Балталата ще ги поведат.
Христо. Тебе никой не те кара да оставяш черквата! Стига си чел!
Първи момък (пресича препирнята). Чакайте, чакайте!
Всички се обръщат към дъното на мегданя, няколко момци вече се надвесят над пътя надолу, отдето се показват двама бежанци — старец, изморен, едва пристъпва и с него плачуща жена, дъщеря му.
Няколко момци. Бежанци!
Дядо Милко (сепнат). Бежанци ли?
Майстор Брайно. Отде бежанци?