Зидари (Драма в четири действия)
- Автор: Тодоров Петко
- Год: 1899
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Зидари (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
Иван. Ти какво дялаш?
Стойко. Зех да стегна наплата на едно колело, че като се разсъхнало…
Майстор Брайно (пресича го отдалеч). Кому е притрябвало твоето колело! Защо се маеш още?
Стойко (по-скоро остаятеслата, изскача из къщи ие приближава до другите)Ама, майсторе, вий не знаете ли, че субаша си отиде?
Майстор Брайно По-добре. За какво ти е тебе субаша?
Стойко. Бе слушайте! Един от сеймените се върна напред, каза, кърджалиите обрали Харлаковци и няколко бюлюци се мярнали къде Добри дял.
Драган. Не думай! И до Добри дял ли са вече стигнали!
Михо. Стигнали до Добри дял — те са вече тука!
Иван. Ти не си разбрал бествоетозаешкосърце…
Стойко. Хъ-хъ! Като чу субаша, не го сдържа и него. Оставиха си яденето, яхнаха и доде ги видим — излязоха, извърна се само субаша да каже на дяда Милка: утре до залез-слънце не изкарате ли черквата, ще я съборя!
Драган. Де го дяда Милка?
Стойко. Не зная къде отиде надолу — Аз рекох какво вече — да стягаме колата, че пак…
Герги Друго не остава.
Майстор Брайно (замислено) Сега — чакай мал ко! Да се видим.
Герги Какво ще си хабим приказките! То се видяло вече…
Драган (дига рамена, към майстор Брайна) Х ъ, спри ги сега!
Майстор Брайно Черквата аз не оставям! Дигайте чуковете! Който е зидар, с чука си в ръка да умре.
Георги. Какво ще дигаме, Майсторе! — И субаша побягна. Те царски хора и се боят от тях. Кой ще ги спре!
Иван Като не може субаша, както викаха снощи момците: сами ще ги спрем! Ще излязат момците и няма да ги пуснат.
Михо С какво?
Иван С кавали, с шишенета. Кой с каквото има!
Драган Ходили сте вие с шишенета, ама за зайци.
Иван. Дядо Дончо Арнаудов тук с четата си не е пропущал турчин да надникне!
Драган. Не е сега времето на Дончо Арнаудова. Аз го помня, тук под дъба на сборището като разправяше делбите и препирните на селото. Същи цар беше той тук! — Ама тогази всички държаха едно с него, нямаше тези ежби помежду ни.
Запъхтян, долу из пътя иде дядо Милко Старейшина. Малко след него се показва цяла чета стегнати момци, нарамили шишенета и пушки-кавали, идат към сборището Пред четата върви Дончо с кавал на рамо.
Дядо Милко (недошъл още до задарите). Майсторе, уста Драгане, чакайте! Изкарахте ли кивгиря?… Какво щях да кажа…
Драган. Тези подире ти да не са тръгнали за хаджи Славовата с чети да се бият!
Майстор Брайно. Влязла ти тебе в устата само хаджи Славовата! (Към дяда Милка ) — Къде си повел момците, дядо Милко?
Дядо Милко Искат да вървят да се бият. Чуйте ги! Аз не мога да се опомня. Селото ли да умирявам, да гледам черквата, или момците да слушам!
Иван. Хем цяла чета, вижте ги. Напред вървят!
Стойко (вперил очи в момците, които приближават носам) Къде, къде ще вървят. С тези шишенета — да ги види субаша — какво ще правят!
Цялата чета момци се спира пред зидарите и възчаква още другарите си, които в продължение на препирните по един, по двама се сбират.
Герги (опулил очи) Хем вий се забравихте Дончо! Къде си помъкнал дядова си кавал?
Дончо Знам аз къде, ама защо не почака субаша малко.
Драган На вас ли остана субаша да плашите?
Дончо. Няма да го плашим. Ние не сме плашила. Щяхме само да го попитаме: можеш ли ни ти заварди нас, като искаш черквата готова до утре вечер? — Като не можеш ти, ний сами ще се вардим.
Втори момък. Тъй по-добре, Дончо. Добре, че си е отишъл. Сега ще се разправим, както знаем. Сговорна дружина — планина повдига.
Драган. Вашия сговор — ден до пладня е той…
Майстор Брайно. Оставете да ги разберем!
Георги. Бе каквб мислят те? На турчин гръмва ли се? Гръмвал ли е някой?
Дончо. Че като е турчин, да не е господ?
Михо. Тук на земята е господ, че нанебето не знам.
Майстор Брайно. Като издигна черквата, и тук на земята ще ви накарам да познайте друг господ!
Трети момък (към момците). Ще видим дали се гръмва, или не. Нам ни е аслъ чудо невидено да направим!
След препирните на пътя изскача Христо.