Златната планина
- Автор: Беляев Александр Романович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златко Стайков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната планина». Краткое содержание книги:
И ето че идва Микулин и със своето „оръдие“ обстрелва електроните с пи-лъчи. Атомите се разпадат. Освобождават вътрешната си енергия. Процесите, за които природата губи милиарди години, стават за няколко минути… На Клейтън се присънваха купища злато, златните планини Кин-Шан.
На заранта той разказваше в лабораторията на Микулин сънищата си. Микулин го слушаше внимателно, понякога се разсмиваше и казваше:
— Постигате успехи.
Клейтън се чудеше на работоспособността на Микулин. Той работеше непрекъснато по цели дни и не се знаеше кога спи. Като че ли нямаше други интереси освен науката. Но Клейтън знаеше, че научният ентусиазъм на Микулин се поддържа от чисто практически цели — да направи живота на трудовите хора по-добър, по-лек и охолен.
Най-после настъпи денят, по-точно вечерта, когато Микулин възобнови опита си с превръщането на елементите.
Този път Клейтън сложи белия прах на лавицата в отвора на стъклената лампа.
— Какъв е този прах? — попита Клейтън.
— Бисмут.
— И ще го превърнете в злато?
— Сега ще видите.
Микулин обърна прекъсвача с напрежение на тока пет милиона волта, електроните се въртяха като витло и с огромна сила започнаха да излитат от отворчето. Те бяха невидими, затова пък работата им се виждаше: за няколко минути бисмутовият прах се превърна в зрънце, в някакво вещество, което между другото малко приличаше на злато.
— Пак ли не успяхте?
— Всичко е наред — отвърна Микулин, като разглеждаше получения елемент. — Това е олово. Ще продължим опита.
Оловото се превърна в талий. А от талия се получи блестяща капка живак. Още веднъж лумна зеленикав пламък в тръбичките на лампата и живакът се превърна в зрънце чисто злато. Клейтън занемя.
— Какво ще правите с първата си рожба? — попита той.
— Пак ще я превърна в бисмут.
Клейтън въздъхна. Да превърнеш злато в прах за стомашно разстройство. Не, наистина този човек като че ли е паднал от луната!
Микулин видя разочарованото лице на Клейтън и се разсмя.
— Толкова ли ви е жал за това зрънце? Добре тогава, подарявам ви го. Можете да си направите украшение от него.
— Благодаря ви — отговори Клейтън и внимателно пъхна златното зрънце в джоба си. — Сега ще започнете ли да произвеждате злато?
— Грешите, приятелю. Това зрънце ми струва три пъти по-скъпо, отколкото такова късче самородно злато. Моят начин за добиване на злато още не е рентабилен, както казват икономистите. Откритието ми още няма практическа стойност. Производството на злато трябва да се поевтини.
Клейтън беше и разочарован, и зарадван едновременно. Разочарован, че до златните планини предстои още дълъг път, а зарадван, защото и занапред ще работи с Микулин.
Заредиха се усилни дни. Микулин неуморно напредваше в непознатата страна. Лор „запасяваше с фураж“ и правеше подготвителните опити, а Клейтън помагаше на Микулин да „строи мостове“ над пропасти или да ги заобикаля. Понякога Микулин повтаряше по десет пъти един и същ опит, понякога работата за цяла седмица отиваше на вятъра и се налагаше да започват всичко отначало. Електроните не се държаха така, както се очакваше по предварителните изчисления. Трябваше да се намери причината, затова се налагаше да правят все нови и пови опити.
ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ
Клейтън често придружаваше Лор в разходките й. Що отнася до Микулин, той предпочиташе да се разхожда сам, за да не му пречи никой да мисли. При това и тези редки разходки той правеше в предутринните часове, след като бе работил непрекъснато цяла нощ. Така ученият не пречеше на Клейтън.
Веднъж Клейтън и Лор стигнаха до блатото и той реши да поговори с девойката за онова, което отдавна го смущаваше.
— Мъча се да ви опозная като нови за мен хора и не разбирам много неща — започна той отдалеч.