Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Всяка вашингтонска институция играе по свои собствени правила, но в тайните служби действа един от най-строгите вътрешни кодекси. По всяка вероятност Бен ще бъде пенсиониран преждевременно, освен ако не се окаже съвършен мошеник и интригант. В такъв случай може би ще отърве кожата и ще го изпратят да прави резервации в пътническата служба на Белия дом. Едно съвсем приемливо място, ако го сравним с хладилните шкафове в моргата, които очакваха хората от екипа му и нещастното семейство Белнап.
Както и да е. Ние с Марголд направихме още един подробен оглед на командния пункт, но не открихме нищо. В хода на огледа стигнах до заключението, че тя вероятно е права относно пътя на смъртта. Мъжът на стола е бил застрелян пръв, последвала го е жената на пулта, а спящият е бил оставен за десерт.
Така би постъпил професионален екип, който разполага с точна информация и с достатъчно време за планиране на нападението. Така пише и в наръчника: първа трябва да бъде отстранена най-непосредствената заплаха. Но точно в това се криеше проблемът просто защото стрелците не са разполагали с време. Те блъскат вратата и откриват стрелба, нищо повече. Огледах стените и обзавеждането с надеждата да открия следа от някой заблуден куршум. Но нямаше. Всеки изстрел бе попадал в целта. Изключение беше жената на пулта, която бе поела три куршума в дясната част на тялото си. Отделих й малко допълнително време. Дясната й ръка беше протегната напред, на няколко сантиметра от паник-бутона. Изхождайки от позицията на стрелеца, стигнах до заключението, че той е използвал оръжието си, за да я оттласне по-далеч от този бутон.
Впечатляващо.
Прекалено впечатляващо.
— Вероятно са използвали миникамери на върха на фиброоптичен кабел — подхвърлих към Марголд аз. — Мушкаш я под вратата и получаваш картина на това, което лежи зад нея…
Тя кимна и се наведе над трупа на леглото.
— Този вероятно е бил нощна смяна и… — Обясненията й бяха прекъснати от острия звън на мобилния й телефон. — Ало! Да, Марголд слуша… Добре, Джордж… — Послуша малко, след което добави: — Всъщност ние почти приключихме… Да, разбира се, че можем. След десет минути…
Изключи телефона, а погледът й се отплесна нанякъде. Изтече цяла минута, преди да тръсне глава и да се извърне към Бен.
— Трябва да тръгвам. Криминалистите и съдебният лекар всеки момент ще бъдат тук. — Погледът й се измести в моя посока. — Директорът е променил маршрута си и няма да идва. Вместо това ние ще отидем при него.
— Ние? — Изгледах я и бавно поклатих глава. — Става дума за твоя шеф, твоя случай, твоя кошмар…
Тя обмисли чутото, после вдигна глава.
— Не споменах ли, че срещата ще се проведе в центъра „Джордж Буш“? Това не е ли сграда на ЦРУ?
Дарих я с един смръщен поглед, след което се обърнах към Бен.
— Дай ни лентата със записа на Елуд… — После ми хрумна още нещо и побързах да добавя: — Ти прегледа ли онази, на която е запечатано потеглянето му?
— Ами не… Изобщо не ми мина през главата…
— Приготви и нея.
— Добра идея — погледна ме одобрително Марголд.
— Така си е.
Тръгнахме по обратния път. Изкачихме няколко стъпала и аз я хванах за ръката.
— Добре си помисли дали трябва да позволиш на Бен да се разпорежда свободно в къщата.
— Какво искаш да кажеш?
— Първо, той е потенциален заподозрян. Става въпрос за вътрешна информация, до която той определено е имал достъп.
— А второ?
— Предстои лов на вещици, а Бен е бил ръководител на операцията. Не би трябвало да го допускат до уликите преди твоята поява, но стореното сторено. В момента обаче отговаряш ти и аз те съветвам да си пазиш задника.
— Аз… Би трябвало и сама да се досетя.
Права беше. Би трябвало.
Тя се върна в трапезарията и уведоми агент Джаксън, че топката е в неговото поле и първата му работа е незабавно да отстрани Бен.
Самият Бен ни настигна на входната врата, подаде касетите на Марголд и се обърна към мен.
— Виж какво… Не си правете прибързани заключения. Нямаме доказателства, че убиецът не е бил сам.
— Били са няколко души, Бен — поклатих глава аз. — Време е да свикнеш с тази мисъл. Не знам доколко ще те облекчи намерението ми да дам една сравнително добра оценка на охраната…
— О, благодаря ти.
— Не го вземай чак толкова навътре…