Чудакът Томас (Завръщането)

— Ако в този живот искаме страшно много нещо, което не притежаваме, може би бихме могли да го имаме в следващия.

— Или може би като го нямаме, се примиряваме и се задоволяваме с по-малкото, благодарни сме на съдбата и за онова, което имаме. Може би това е урокът, който трябва да научим.

— Веднъж ми казахте, че господ ни е създал, за да ядем колкото се може повече добра мексиканска храна. И когато се наситим, е време да си вървим.

— Не си спомням да са ми чели подобно нещо в неделното училище. Възможно е да съм изпил две-три бутилки „Негра Модело“, в резултат, на което съм се изпълнил с подобни богословски проникновения.

— Би било невъзможно да се радваш на хубав живот и да избегнеш горчивината в квартал като този.

Пико Мундо е богато градче. Но колкото и да е голямо благополучието, то не е достатъчно да премахне изцяло мизерията и нещастието, а и мързелът не се влияе от възможностите за развитие, които Бог ни предоставя.

Тук-там къщите, с които стопаните можеха да се гордеят, прясно боядисаните стени, правите огради и добре оформените храсти рязко контрастираха със съборетините и разрухата, които бяха характерни за повечето имоти в Кемпс Енд. Всеки оазис на подреденост съществуваше сам за себе си и не внушаваше оптимизъм за бъдещето на общността, а вместо това приличаше на слаб бент, който не можеше да издържа повече под силния напор на хаоса.

Улиците породиха у мен известно вълнение, но макар че от доста време обикаляхме, аз не почувствах Дани и Саймън да са някъде наблизо.

По мое предложение потеглихме към по-приветлив квартал и шерифът каза:

— Тук животът е по-лош и от този в Кемпс Енд. А някои дори са доволни. Мисля си, че жителите на Кемпс Енд биха могли да ни научат на някои неща за щастието.

— Аз съм щастлив и доволен — уверих го.

Той помълча, после отвърна:

— Ти си в душевен мир, синко. Има голяма разлика.

— И каква е тя?

— Ако си спокоен и ако не изпитваш прекалено големи надежди, мирът ще дойде при теб. Той е благодат. Но трябва съзнателно да го избереш.

— Лесно ли е? Просто ей-така да го избереш?

— Решението за избор не винаги се взима лесно.

— Струва ми се, че доста хора са си блъскали главите над това.

— Понякога намираме убежище в нещастието, някакъв странен душевен комфорт.

Той отново замълча, аз също нищо не казах.

— Но каквото и да се случи в живота — продължи Портър, — щастието винаги ни чака и е готово да се притече насреща ни.

— Сър, и това проникновение ли ви дойде след три бутилки „Негра Модело“? Или може би бяха четири?

— Трябва да са били три. Никога не пия четири.

Когато се озовахме в центъра на града, стигнах до извода, че свръхестественият ми магнетизъм в момента не функционира, каквато и да беше причината. Може би трябваше аз да шофирам. Може би шокът от тейзъра временно беше прекъснал захранването на свръхестествените ми способности.

Или може би Дани вече беше мъртъв и подсъзнателно аз не исках да стигна при него, за да не намеря жестоко обезобразения му труп.