Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Само някои избрани индивиди — естествено добре облечени — издържат и големи студове. Най-ниската измерена на Земята температура е отбелязана от група съветски полярници в базата Восток на южния геомагнетичен полюс в Антарктида — минус 88,7°. Средната дневна температура там е около –50°, а през лятото стига до –20°. При такива студове живеят и обитателите на Северна Якутия — в селището Оймякон е измерена температура –68°.
Най-топлите области в света са на брега на Червено море, в Южна Сахара и Северен Судан — там целогодишните горещини са средно 28° на сянка. Макар че обитателите на тези области са се аклиматизирали към високите температури, рекордните горещини затрудняват живота им. Най-горещото място в света е Дадол в Етиопия със средна температура 35°. В прочутата калифорнийска Долина на смъртта веднъж в продължение на 6 месеца средната температура е била 49°. Но абсолютният рекорд принадлежи на оазиса Азизия в Либия, където са измерени 58° на сянка.
По-голямата част от растенията, използувани за храна, изискват по време на зреене 10–30°. Повечето от растенията преустановяват функциите си в точката на замръзването. Но някои оцеляват и при –60°, а семената им — даже при –190° но те са изключения.
Много видове риби не понасят температури под точката на замръзването и над 30° топлина. Някои вируси, дрожди и цисти от едноклетъчни организми обаче могат и без предварително обезводняване да преживеят и –253°. А определени топлолюбиви видове водорасли, бактерии и вируси не губят своята жизнеспособност дори и във врящите деветдесетградусови води на гейзерите, където живеят много от тях.
Животинските и растителните организми са необходими на нашата планета. Те взаимно си създават предпоставки за живот. Животните съществуват благодарение на растенията, те вдишват кислород и издишват въглероден окис, който е необходим на растенията при фотосинтезата за изграждане на собствените им тела и за отделяне на кислород. Именно този кръговрат, продължил стотици милиони години, е довел до създаването на кислородната атмосфера, която имаме днес.
Въздухът, който дишаме, съдържа 78 процента азот и 21 процента кислород. Останалият един процент принадлежи на аргона, въглеродния окис, водните пари и незначително количество редки газове: хелий, криптон, неон и др. Много ценна съставна част на въздуха е озонът. Всеки един от тези газове изпълнява някаква функция — например озонът създава във високите слоеве защитен пояс срещу вредното ултравиолетово излъчване от Космоса. Дребните изменения в пропорциите на редките газове не водят до тежки последствия. Но в промишлените области повишеното съдържание на въглероден окис например води до различни заболявания. Изглежда, че неговото количество в атмосферата бавно се увеличава. Засега специалистите не могат да се споразумеят дали това ще има вредно влияние върху бъдещите поколения, или пък човешкият род ще се приспособи.
За да живее нормално, човек има нужда не само от точно определено количество газове, но и от точно определено атмосферно налягане. Върху повърхността на морето атмосферното налягане е малко повече от един килограм, което се изразява с налягането на живачен стълб, висок 760 мм или 760 тора. Повечето от обитателите на земното кълбо живеят на надморска височина 1 километър. Известна част от хората живеят и в по-високи места. Тибетците например живеят и работят на височина 3600–4800 м. Най-високо с разположено чилийското селище Оканкилха в Андите — 5250 м. На тези височини налягането е около 400 тора. Издръжливите алпинисти и аклиматизираните планинци са в състояние да издържат без кислородни апарати и по-високо — до 8000 метра. Трябва обаче да имат сериозен повод за това, а и не биха издържали на такава височина повече от 1–2 дни. Възрастни хора могат да живеят постоянно на височина до 6000 м.