Стоманеният плъх спасява света
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #6
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-10258-3
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх спасява света». Краткое содержание книги:
Като по ноти. Видях ги все още неподготвени — единият с наполовина извадено оръжие, — хвърлих се напред, подарявайки на всеки по юмрук. Съборих ги на земята и ги запратих във въргалящата се компания на тримата им колеги. Бяха петима и не можех да си позволя никакво снизхождение. Сега, когато ръцете ми не бяха съвсем в ред, удрях с крака, докато купчината не замря.“
— Трябва още да почакаме — виеше той. — На улицата е пълно с народ.
— Именно това и ми трябва. Кой ще вземе да гледа още двама човека. А сега паркирай колата зад ъгъла, както се договорихме, и донеси чантите.
Носех в малък калъф инструментите си, а Слешър ме следваше с две големи чанти, които успяхме да купим по пътя. Отпред, в зданието вляво от банката, беше тъмно, и вратата, разбира се, бе заключена. Не беше голям проблем. Огледах тази ключалка още през деня и реших, че няма да имам никакви трудности с нея. С уредчето в лявата ръка обезвредих сигнализацията, а с дясната през това време действах с отверката. Ключалката се отвори толкова лесно, че Слешър дори не спря: той просто мина покрай мен с чантите си. Нито една жива душа на улицата не ни обърна ни най-малко внимание. Коридорът ни отведе до нови затворени врати, които преодолях със същата лекота. Накрая стигнахме до нужното място.
— Тази стая сигурно има обща стена с банката. Трябва да се уточни — казах аз.
Подсвирквайки си тихо, се захванах за работа. Бъдете спокойни, това не е първият ми грабеж на банка и изобщо не възнамерявах да бъде последният. От всички многобройни престъпни дейности ограбването на банки вероятно е най-полезната за личността и обществото. Личността, т.е. аз, ясно е, получава камара пари, това се подразбира от само себе си. При това носи полза и на обществото, като отново пуска в обръщение маса налични пари. Икономиката се стимулира, продавачите процъфтяват, народът с огромен интерес чете за престъпленията, а полицията получава шанс да прояви многобройните си таланти. Наистина, бях чувал, че някои глупаци твърдят, че това вредяло на банките. Глупости. Всички банки са застраховани, така че нищо не губят, а застраховките са нищожна част от общия оборот на застрахователните компании. Затова единственият резултат, който може да се получи, бе микроскопичното намаление на изплащаните в края на годината дивиденти. Съвсем малка цена за цялото добро, което се допринася. Затова, притискайки към стената ултразвукова сонда, се чувствах не крадец, а благодетел на човечеството. Е да, правилно, от другата страна имаше голямо помещение — несъмнено банката.
В стената минаваха множество тръби и кабели: вода и енергия, предполагам, че също и сигнализация. Отбелязах на стената положението им, докато системата не стана кристално ясна. Имаше област, свободна от всички препятствия, отбелязах я.
— Да влезем тук — казах аз.
— Как ще пробием стената? — Слешър се колебаеше между страха и алчността: и пари иска, и го е страх. Ясно е, че е дребен престъпник и това е най-големият удар в живота му.
— Защо да я пробиваме, глупако? — казах аз добродушно, вдигайки масера. — Просто ще я помолим да се отвори пред нас.
Разбира се, и понятие си нямаше за какво говоря, но видът на блестящия апарат явно го успокои. Превключих механизма така, че вместо да увеличава притеглянето на молекулите го намаляваше почти до нула. Бавно и внимателно прекарах накрайника на масера по отбелязаната област на стената, след това го изключих и прибрах.
— Нищо не стана — оплака се Слешър.
— Сега ще стане — леко бутнах стената с ръка и цялата подготвена площ се разпадна с леко съскане, плъзвайки се надолу като тънка струя прах, в която се и превърна.
Невидими от улицата, изпълзяхме вътре и започнахме да се промъкваме през високата стойка, зад която през деня стоят касиерите. Строителите предвидливо бяха разположили сейфовете в най-долния край на зданието, за да не се виждат от улицата, затова, спускайки се по стъпалата, можехме да се изправим и да продължим работата си с по-голям комфорт. Първо минахме бързо през две затворени врати и решетка от дебели стоманени пръти. Ключалките и сигнализацията им бяха толкова прости, че не си струва дори да ги споменавам. Вратата на сейфа изглеждаше по-внушително, но все пак се оказа невероятно лесно да се отвори.
— Погледни — зарадвано възкликнах аз, — тук има часовников механизъм, който сутрин отваря автоматично вратата.
— Знам — изстена Слешър. — Хайде да се махаме оттук, докато не се е включила сигнализацията…
Когато той се затича нагоре по-стълбата, му подложих крак и опрях крака си в гърдите му, докато обяснявах.
— Това е само за добро, глупаче. За да се отвори това нещо, трябва само да се нагласи часовникът, сякаш вече е сутрин.
— Невъзможно е! Той е зад два дюйма стомана!
Разбира се, откъде можеше да знае, че най-обикновеният манипулатор „СМ“ е предназначен за работа през всякакви стени. Като почувствах, че полето е обхванало зъбните колела, го обърнах и стрелките се завъртяха. Очите на Слешър се облещиха, механизмът издаде удовлетворено щракане и вратите се отвориха.