Стоманеният плъх спасява света

— К’во става? — изговори Слешър, като седна веднага щом антидотът подейства. Той неразбиращо огледа гората.

— Вдигай гълъбите — казах аз. — Време е да се махаме оттук.

Той се заклати след мен, все още полуспящ, докато не размахах под носа му пачка пари — веднага се събуди.

— Как са според теб тези зелени?

— Отлично, но нали изобщо нямаше от тях?

— Имам всичко достатъчно, но пари нямах. И си ги направих. Как са те — о’кей, нали?

— О’кей, никога не съм виждал по-добри — огледа хартийките с опитен поглед на професионалист. — Единственото нещо е, че номерът им е един и същ. А иначе са супер.

Върна ми ги много неохотно. Човек без въображение и предразсъдъци. Именно такъв ми трябваше. Видът на парите прогони целия страх от мен и докато се мъкнехме по пътя, активно започна да ми помага в плановете за получаване на още по-голямо количество от тях.

— Униформата, която носиш — отдалеч, разбира се, е о’кей. От кола никой нищо няма да забележи. Но е необходимо да ти намерим други парцали. Тук под хълма има нещо от рода на универсален магазин. Ще изчакаш настрани, докато отида и купя всичко, което е необходимо. Може би, честно казано, ще успея да намеря и кола. Краката направо ме убиват. Наблизо има малка фабрика с паркинг, да видим какво имат там.

Фабриката се оказа сплескано ъгловато здание с множество тръби, изхвърлящи дим и отрова. От едната страна бяха събрани множество разноцветни превозни средства. Наведох се ниско, по примера на Слешър, бързо дотичах до най-близкото от тях, което стоеше във външния ред. Компаньонът ми се убеди, че никой не ни е забелязал, отключи вратата на голяма яркочервена кола с помощта на зъбна метална вещ и вдигна голям капак. Погледнах вътре и се учудих на излишната усложненост и удивителна примитивност на двигателната система, която се оказа там. Ето че наистина бях попаднал в миналото! По моя молба Слешър ми я описа, докато съединяваше кабелите, които явно регулираха запалването.