Разгневени сърца
- Автор: Чанс Меган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васка Денева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Разгневени сърца». Краткое содержание книги:
— Пропусна закуската — подхвърли студено тя. — Надявах се, че ще предпочетеш собствената си компания и няма да се появиш през целия ден.
Конър вдигна вежди озадачен.
— Съжалявам, че те разочаровах. Смятам, че е по-добре, колкото е възможно повече да съм в къщата.
Сари отвори желязната вратичка на печката, взе в шепите си сухи съчки и ги хвърли вътре.
— Колко предвидливо от твоя страна!
После изтри ръцете си в престилката, обърна се към него и продължи:
— И какво ти попречи да изпълниш задълженията си още от сутринта?
— Сънят — каза Конър и се усмихна, докато Чарлз се прозяваше, за да се събуди окончателно. — Опасявам се, че не съм привикнал към фермерския живот и часовете за ставане.
— Ще се научиш — вметна Чарлз с дрезгав глас, в който се долавяше учудване. После се усмихна и вдигна рамене. — Няма да ти отнеме много време. Няколко сутрини само и ще започнеш да чуваш кравите. Ще те направим истински фермер.
— Без заплахи, моля — отвърна Конър и тръгна към печката. Взе каната с кафе, която къкреше там, и се доближи до Сари. Усети острата миризма на ром — приготвяха го само тук, в залива. Уханието й бе примесено с това на изсушено сено. И именно то я правеше още по-привлекателна и още по-съблазнителна.
Сари се отдръпна в ъгъла. Опитваше се да стои далече от него, докато той взимаше чашите от полицата. Наля кафе, прекоси стаята и отиде до Чарлз, за да му занесе едната. После се върна и седна до масата. Сари грабна нервно керамичните купи. Ръцете й силно трепереха, докато сипваше супата, а когато слагаше купите на масата, те се раздрънчаха и супата се разля по покривката. Тя предпазливо погледна към Конър и попита:
— Какъв е планът на Пинкертън? Колко време ще трябва да останеш тук? Колкото миналия път ли? Да не би да трябва да се грижа за теб цели две години?
Думите й силно го нараниха и тя забеляза това. Изглеждаше доволна от себе си. Конър ококори очи и Сари видя напрежението, което се изписа на лицето му. Скулите му изпъкнаха.
— Тук съм, защото работата ми го изисква, Сари — отвърна тихо той, но точно това подейства още по-лошо на нервите й. — Щом свърша, си тръгвам.
— И преди беше така — подхвърли злобно тя. — А междувременно?
— Междувременно ще трябва да се примирим, за да свърши всичко добре.
Сари вдигна вежди и го изгледа подигравателно.
— Какво благородство! Каква саможертва! Да загърбиш личния си живот и да дойдеш тук само за да ме защитиш! Колко ли болезнено и тежко е за теб?!
— Сари! — сряза я Чарлз.
Но Сари се престори, че не го чува.
— О, почакай, щях да забравя. Как може да е болезнено, като теб въобще не те е грижа какво ще стане!
Конър се обърна настрани.
— Нищо не разбираш!
— Очевидно не.
— Не мога да се откажа от миналото си. Такава ми е работата.
— А аз съм част от работата ти! Кажи му, чичо, кажи му какво се случи, след като той си замина!
Чарлз изглеждаше толкова изненадан, че не можа и дума да пророни. Беше се свил на стола и не помръдваше. След като Сари не получи очаквания отговор, тя отново се обърна към Конър и продължи:
— Кажи му как ме гледаха всички, как не можеха да ме понасят, как ме мразеха, като че ли аз бях отговорна за всичко, което се случи.
— Никога не съм си и помислял, че ще стане така — отсече Конър.
Сари се изсмя подигравателно:
— Така ли? А какво очакваше? Че ще ми простят? Та те знаеха всичко! Знаеха за нас и подозираха, че именно аз съм ти дала информацията. Евън знаеше, че аз съм те предупредила.
— Не можах да му помогна — отговори тихо и съвсем безчувствено Конър. — Понякога животът е несправедлив с нас, Сари!
— Справедливост? Това ли те доведе отново тук? Е, тогава ще ти кажа още нещо несправедливо спрямо мен, Джейми — Сари дори не усети как името се изплъзна от устата й и дъхът й спря. — Не е справедливо, че ми причини всичко това! Не се чувстваш поне малко виновен! Кажи ми, че греша! Кажи ми, че съжаляваш за всичко, което си сторил!
Конър се поколеба, но погледна настрани и замълча. Дълбоко в себе си Сари почувства някаква тежест, която нямаше нищо общо с гнева.
— Не, ти за нищо не съжаляваш — прошепна тя. — Никога не си съжалявал, нали?
— Съжалявам, че те забърках във всичко това, но да чувстваш вината си е лукс, който аз не мога да си позволя в момента.
Гласът му беше толкова тих, че Сари трябваше да се изправи, за да го чуе. Тя затвори очи и ги стисна до болка. Единственото, което искаше, бе да се махне. Не можеше да понесе това, не можеше да издържи на мъчението да го вижда всеки ден и да й напомня за нейната вина и унижение.
— Чудесно е, че се справяш толкова лесно с всичко!