Да целунеш ангел

— Мамка му! — Хедър изтърва един обръч, но хвана останалите четири. — Брейди е баща ми.

— Само двамата ли участвате в номера?

Хедър я изгледа така, сякаш бе мръднала.

— Как ли не! Да играем аз и Брейди, след като не мога да въртя дори пет обръча.

Дейзи се запита дали Хедър бе така груба и с всички останали.

— Брейди изпълнява номера си с братята ми Мат и Роб. Аз само стоя встрани и правя реверанси.

— Реверанси ли?

— Ами заемам разни пози за публиката. Нищо ли не разбираш?

— За цирка — нищо.

— Тогава сигурно разбираш от мъже. Видяхте преди да влизаш във фургона на Алекс. Знаеш ли какво казва Шеба за жени, които се замесват с Алекс?

Дейзи бе съвсем сигурна, че не иска да чуе.

— Коя е Шеба?

— Шеба Куест. Тя е собственичка на цирка, след като мъжът й умря. Та тя казва, че всяка жена, която се опита да се сближи с Алекс, все едно е пожелала смъртта.

— Така ли?

— Те двамата се мразят. — Дръпна силно от цигарата и се закашля. След като се посъвзе, изгледа Дейзи с присвити очи, сякаш искаше да я унищожи, но тази пози изглаждаше смешна при фееричната му фигурка. — Бас ловя, че ще те изрита, след като те чука няколко пъти.

Дейзи бе чувала най-различни неприлични приказки още като дете, но въпреки това намери думата за смущаваща. Самата тя никога не изричаше мръсотии. Още едно бунтарство, плод на възпитанието й.

— Толкова си хубава. Наистина е жалко да се разваля хубостта с такъв език.

Хедър я изгледа с неописуемо презрение.

— Разкарай се.

Извади цигарата от уста и я пусна на земята зад петата на сандала си.

Дейзи погледна с копнеж угарката. В нея оставаха поне три хубави дръпвания.

— Алекс може да има всяка жена, която пожелае — рече през рамо Хедър, като си тръгна. — Можеш сега да си му гадже, но няма да останеш за дълго.

Преди Дейзи да успее да й каже, че е жена, а не гадже на Алекс, девойчето изчезна. И при най-голямо желание от своя страна Дейзи едва ли можеше да окачестви първата си среща с човек от цирка за успешна.

Прекара следващия половин час в бродене из площадката, гледаше разходките на слоновете отдалеко, опитваше се да не се пречка никому. Разбра, че в начина на построяването на цирка съществува неуловим за чуждото око ред. На централната алея бяха разположени магазинчетата за сувенири и за лакомства, както и палатка, украсена с ярко оцветени флагове, на които бяха изрисувани животни, които страховито поглъщаха плячката си. Над входа й бе изписано Менажерия Братя Куест. Срещу нея имаше каравана с гише за билети в единия си край. Тежките камиони бяха паркирани встрани и по-далеч, докато жилищните фургони и каравани бяха в дъното.