Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
Люти лакърдии за благи врачани ((сборник)) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:

„Люти лакърдии за благи врачани“ е сборник с хумористични разкази на Веско Лазаров. Слабо познат в литературните ни среди, но много популярен сред съгражданите си, този скромен, духовит и трудолюбив човек със своя характерен творчески стил, сочен диалект характерен само за врачанския край, мигом грабва и заковава вниманието, потапя читателя в колорита на живота на град Враца от близкото минало. Всеки град си има своите зевзеци, оригинални личности, присъствието на които неизменно оставя отпечатък в жизнения му пулс и лице. Ако харесвате да четете хумор, мога да ви уверя, че с това четиво ще задоволите напълно вашия вкус. Всеки един от откъсите е илюстриран с живописно платно на врачанския художник Петър Къчев.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 52
Перейти на страницу:

По-късно предателската роля на тези евреи била фатална, според дядо Цоцо, за изхода на въстанието и разгрома на Ботевата чета. Закучията и други евреи направили лично донос до Видинския мютесариф Раат паша (сигурно става дума за Рихат паша) за подготвяното въстание от врачанските съзцаклятници. Според него дядо му е бил активен участник в съзаклятието и един от началниците на комитетската полиция. В своята работа той не изпускал от очи и когато разбрал за коварния заговор поискал разрешение лично от Зимников (разбирай Заимов) да ги ликвидира. Зимников, обаче, имал търговски връзки с тях и не му разрешил. Въпреки това, когато тръгнали за Видин, той ги проследил и по плана си трябвало да ги ликвидира при хана в „Мътница“. Планът му бил осуетен малко преди изпълнението от турски сеймени( стражари). Те били изпратени от Берковица да охраняват евреите. Закучията и останалите евреи пристигнали във Видин и разкрили плановете на съзаклятниците. Във Враца били арестувани всички комитетски хора, които не издали нищо и дядо му не бил арестуван.

По-късно при всеки удобен случай дядо Цоцо не пропускаше да очерни евреите, като разказваше за зверското убийство на десетгодишното момче на Георги Мокърпиляков. След като то е изчезнало безследно от града, полицията намира следите му към евреите в града. Минават десетина дена и трупът му е намерен от един козар в местността „Зимевица“. Установява се, че малтретирано, мушкано с нож и умъртвено. Доказва се, че евреи са го затворили в една къща, като са го хранили със силна храна и захар. Предполага се, че фанатици евреи са взели кръвта му за религиозен ритуал. Завежда се шумен процес, при който са подведени под отговорност братята Бенбаса и Хаим Леви. В резултат на този процес всички евреи се изселват от града.

Версията на дядо Цоцо за разкриването на това престъпление е друга. Още от първия ден дядо Цоцо се усъмнил в Хаим Леви, или както той го наричаше Левчо и непрекъснато го следял. Един ден го видял, че слиза от „Зимевица“ и веднага отишъл там да провери. Не се учудил много, когато видял трупа на момичето в сипея под „Ицов камък.“ Веднага отишъл при кмета Цено Леонкев, който му бил приятел и му разказал всичко. Така били открити злодеите и после наказани.

От цялата Цоцова версия истината е само в това, че сипея в „Зимевица“ се намира срещу Баждарницата.

Изминаха няколко години от войната. Оста „Рим, Берлин и Токио“ губеше по всички фронтове. Пресекна гласът на дядо Цоцо и той вече не пееше песента за тази ос. Започна да си припомня руския език и обръсна мустачките си. Когато дойдоха руските войски той беше пуснал големи мустаци и нахлупи сталински каскет. Стана преводач на руските солдати пиещи в кемерските кръчми. Сега пееше песента „Катюша“ и играеше казачок. Стана бравия солдат Цоца.

При едно разливане той обидил с нещо пиян руски солдат, който в яда си извикал:

— Ть! не Цоца! Тъй вольшая пъ-зда!

Кемерските мюзевири веднага го кръстиха Пиздо. Това срамно име, подарък от братята освободители, остана до края на живота му.

ЗОГРАФИТЕ

„Митрополитът, Духовният клир и Църковното настоятелство на Врачанската митрпополия забраняват на мирянина Петър Зограф да зографисва в храмовете, манастирите и параклисите в споменатата епархия! Амин! Мирянинът ако желае може да каже нещо!“

Тези думи бяха произнесени в приемната зала на Врачанската митрополия от нейния говорител отец Георги.

Зографът, на когото забраняваха да зографисва, стоеше смирено, чинно скръстил ръце на гърдите си. Той беше висок, строен мъж на средна възраст с красиво лице, гарнирано с чуплива дълга черна коса и мустаци като лястовичи опашка. След обявяване решението на духовния съд, той трепна, изправи се почтително и каза:

— Ваше Високопреосвещенство, почитаеми духовен клир и господа църковни настоятели, аз съм съгрешил пред Бога, за което приемам наказанието наложено ми от Вас. Цял живот ще се моля Богу да ми прости за извършеното грехопадение. Моля Ви да ми разрешите да довърша изографисването на храма. Чрез довършване на храма искам да изкупя част от греховете си.

В залата настъпи леко раздвижване и лек говор. По лицата на хората в залата Петър разбра, че може би молбата му ще бъде приета. Тогава стана самият Митрополит, който каза: — Светотатството е извършено в Божия храм И САМО Господ може да ти прости. Всевишния е този, който всеопрощава. Моли се, Петре, Богу! Амин!

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 52
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)