Лисичи крал
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лисичи крал». Краткое содержание книги:
Двама от виновниците вече са загинали от ръката му, но Тал няма да се откаже, докато не разкрие причините за убийствата и не накаже техния поръчител. Но Конклавът е наложил своята цена за членството: той трябва да разследва Лесо Варен, магьосник с ужасна мощ. За тази цел се налага да служи на херцог Каспар Оласко. Трябва да положи клетва за вярност пред човека, който вероятно е наредил избиването на семейството му, та дори това да означава да издири враговете на херцога — членовете на Конклава и приятели на самия Нокът.
Куинси беше един от най-хитрите търговци в града. Родом беше от Батира, втория по важност град в Източните владения на Кралството, и се беше специализирал във висококачествени луксозни стоки. В резултат на това сред клиентелата му се срещаха доста благородници и дори кралски особи и го канеха на по-важните социални събития. Тал също така подозираше, че е агент на краля на Островите. Имаше нещо у него, което го караше да е нащрек, нещо не съвсем търговско в държането му.
— Разбирам — каза Тал. — Едва ли ти липсва проницателност, но признавам, че е логично да се възползваш от една хитрина повече. Е, и какво искаш от мен?
— Кое те кара да мислиш, че искам нещо? — попита с усмивка Куинси.
— Защото нямаш навик да дебнеш в сенките и да ми скачаш в нощта. Тази среща едва ли е случайна.
— Едва ли. Виж, ще говоря по същество. Първата причина е, че искам да те поканя на едно малко събиране вечерта този петъчник в „Доусън“. Поканил съм няколко приятни хора и после можем да отидем някъде на карти или зарове.
— Бележка на човека ми щеше да е достатъчно.
— Има и друга причина — отвърна Куинси, след като завиха на ъгъла и продължиха надолу по по-стръмния склон към квартирата на Тал. — Утре ще ходиш на лов с херцог Каспар, прав ли съм?
— Подкупваме слугинския персонал, така ли? Куинси се засмя.
— Дадох да се разбере из двореца, че по някоя новинка тук-там, която може да се окаже полезна, ще бъде възнаградена. Е, вярно ли е?
— Да, утре на разсъмване съм на лов с херцога и свитата му. Защо?
— Ако се радваш на разположението на херцога, бих искал да ме представиш.
— Защо? — попита Тал и спря.
— Защото той е най-трудният човек за запознанство. Мога да получа аудиенция при краля по-лесно, отколкото от херцог Каспар.
— Само защото продаваш скъпоценни камъни на кралицата на добра цена.
— Не губя пари, а и ми печели голям обществен достъп. Но не и до Каспар.
— Защо толкова държиш да се срещнеш с него? Куинси помълча малко, след което закрачи отново и подкани Тал да продължи с него.
— Търговията с Оласко е… трудна. Все едно всеки търговски концерн в херцогството е… решил да върти бизнеса по един и същи начин. Пращат агентите си в Риланон, Ролдем, Батира, Ран, чак до Кеш, но ако аз пратя някой свой агент в Опардум, ще е все едно в отпуска. Защото никой няма да му предложи сделка. Винаги са техните агенти, в нашите градове, при техните условия. Приемай или отказвай.
— Мамят в търговията, така ли?
— Не. Често бизнесът с тях е много добър. Но същината на голямата търговия е в редовните търговски маршрути, като стоките се осигуряват надеждно. Това поддържа пазара жив. Тук удар, там пропуск… Чувствам, че с тези търговски концерни се губи огромна възможност. И ако мога да се срещна с херцог Каспар, да го убедя, да речем, да поговори с някои от по-богатите концерни или дори да ме покани да посетя двора му… или ако отида от двора на херцога в някой главен търговски концерн, като „Касана“ или „Братя Петрик“, тогава ще приемат офертите ми сериозно.
Тал слушаше и кимаше, уж че се съгласява. Вътрешно си казваше: а ако можеш да вкараш и свой агент в Опардум, особено ако търгува с канцлера на херцога, тогава кралят на Островите ще има свои очи и уши близо до опасен съсед.
— Ще видя какво мога да направя. Но засега не разчитай на нищо.
— Защо не?
— Защото херцогът най-вероятно ще ми предложи място в двора си и аз почти със сигурност ще му откажа.
— Но защо?!
— Защото не ми е в нрава да служа на друг — излъга Тал. Знаеше, че преди вечерята в петъчника у „Доусън“ половината Ролдем ще е чул как Каспар е предложил пост на Тал и той е отказал. — И освен това имам няколко други предложения, които ме устройват повече.
— Е, не го обиждай много дълбоко — каза сухо Куинси.
— Ще се постарая.
Стигнаха улицата, на която живееше Тал, и се разделиха. Тал бързо влезе в квартирата си. Паско и Амафи го чакаха, убиваха си времето с игра на карти.
— Господарю — каза Паско и се надигна, щом Тал влезе.
— Събуди ме час преди разсъмване — нареди Тал, докато отиваше към спалнята си. — Ловно облекло.
— Лов ли?
— Да. Херцогът на Оласко ме покани да излезем да поизбием няколко безпомощни животинки и аз приех. — На Амафи каза: — Утре съм на лов с херцога. Като се върна, ще посетя няколко вили и имения наблизо. Тогава те представяме на света като мой прислужник и телохранител.
— Да, ваше великолепие.
— Постели си в ъгъла — каза му Паско. — Ще спиш тук. — Посочи му място на пода до вратата на Тал. — Аз спя в кухнята.