Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
И на другите континенти кипеше живот. Технологичното ниво на местните обитатели бе ниско — на някои места те дори още не бяха открили колелото. Гуалкмай бе особено загрижен заради техните допотопни оръжия — имаха само мечове, лъкове и стрели. Макар че като Богоубиец бе изучил изкуството на боя с меч, Гуалкмай предпочиташе стрелковите оръжия.
— Ще мине много време, преди да разработят оръжия, с които да могат да се бият срещу аирлианците — отбеляза той.
— Бихме могли да им помогнем да ускорят този процес.
Гуалкмай насочи кораба към голям остров на североизток от столицата на аирлианците. Прелетяха над южния му бряг и продължиха към вътрешността, докато стигнаха широка и затревена равнина. Небето беше прихлупено и посивяло. Дълбока река прорязваше в каньон равнината.
Гуалкмай снижи кораба, чиято обшивка се бе зачервила от триенето в атмосферата. Описа няколко кръга над равнината, търсейки най-подходящото място. След като го откри, полетя на север към планината и застина над няколко огромни канари в нейното подножие. Тук включи режещия лъч и придаде на три от канарите правоъгълна форма. След това използва прехващащ лъч, с който повдигна трите каменни правоъгълника и ги повлече след кораба. Върна се отново в равнината и положи каменните блокове на около петдесет метра от брега на реката. След това спусна кораба в реката, докато водите й покриха долната част на „Финбар“, а топлината, която се излъчваше от корпуса му, предизвика парни изригвания. Носът на кораба опря в брега и двигателите му изреваха при натиска. Малко по малко Гуалкмай забождаше летателния съд в калния бряг, извивайки го надолу, докато накрая се виждаше само задната част. Той го разлюля напред и назад, разширявайки отвора в земята, а нагорещените стени изпичаха и втвърдяваха калните стени на кухината. Когато приключи, Гуалкмай изтегли кораба навън и го приземи на близката равнина.
Няколко минути двамата не помръднаха от седалките. Бяха облечени в черни комбинезони с герба на Революцията на гърдите.
— Е, ще започваме ли? — попита Гуалкмай.
Донхад кимна. Те се надигнаха бавно и се приближиха до стълбата към люка на покрива. Гуалкмай се изкатери пръв и отвъртя люка. Въздухът напусна вътрешността с шумно съскане. Той вдигна глава и на лицето му паднаха няколко едри капки. Усети нетърпението на своята спътничка и изкачи последните няколко стъпала. Двамата се изправиха върху покрива на кораба. Дъждът се усилваше и се стичаше от косите им. За първи път откакто бяха напуснали своя свят двамата дишаха не регенерирания от кораба, а истински въздух.
Изведнъж ги завладя неописуем възторг. Донхад вдигна ръце и започна да танцува. Гуалкмай я наблюдаваше с усмивка. Двамата изгубиха няколко безценни минути на радост, преди да се върнат към задълженията си. Гуалкмай се прибра в помещението и извади навън огромен вързоп със специална мрежа, която разпъна върху двигателите в кърмовата част на кораба. Донхад се присъедини към него и двамата заедно покриха целия кораб с маскировъчната мрежа, с която се бяха сдобили от аирлианците.
След като приключиха, Донхад скочи от корпуса на кораба сред тревата. Свали си ботушите и пристъпи бавно с боси крака върху влажната почва. Гуалкмай се върна в кораба. С помощта на „Финбар“ той повдигна отново каменните блокове и ги разположи над входа на пещерата, която бе изровил. Два от блоковете стърчаха нагоре, а третият бе положен върху тях като трегер.
После вкара „Финбар“ в пещерата, измъкна се навън и срина входа с експлозиви. Накрая с помощта на други аирлиански инструменти издълба каменния блок над кораба и проряза в него врата, която можеше да се отвори само със специален медальон, а зад нея имаше асансьор, слизащ до кораба. Привършил и с тази работа, Гуалкмай отново се върна в кораба, взе раниците с останалото оборудване и излезе навън, като затвори и заключи вратата след себе си. Едната раница даде на Донхад, а втората метна на рамо и двамата поеха през равнината.
Намираха се на Земята и мисията им току-що бе започнала.
4.
10 500 г.пр.Хр.: Земята
Осем пъти Донхад и Гуалкмай бяха регенерирали телата си с помощта на своите Ка и черните цилиндри, откакто бяха пристигнали на Земята. Те обиколиха от край до край острова, на който се бяха приземили — от южния бряг до северния, където странни хора със сини лица се сражаваха помежду си. Дори предприеха пътешествие до съседния остров с една малка лодка. Няколко от „животите“ си прекараха сред местните човеци, за да изучат езика и обичаите им. Откриха, че всяко десетилетие ги посещават пратеници от Атлантида и събират данък под формата на метали и деца — традиция, която познаваха от собствената си планета. Така и не можаха да разберат дали аирлианците го правят, защото наистина се нуждаят от тези две „суровини“, или само за да утвърдят господството си над колонията.