Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Донхад се надигна и се зае с подготовката за кацането. Взе две раници и ги напълни с припаси, като не забрави да прибави и десетина от черните кинжали, които можеха смъртоносно да раняват аирлианци, предаватели, слушалки и микрофон, за да се свързват от разстояние, и десетина експлозивни заряда с дистанционно задействане. След това отвори един метален сандък и извади отвътре златен скиптър, дълъг около трийсет сантиметра и дебел пет. На единия му край имаше лъвска глава с рубиненочервени очи. Пъхна го във външния джоб на една от раниците.
Донхад взе две сребърни верижки, закачи едната на шията си, а втората подаде на Гуалкмай. На нейната се поклащаше златна пирамидка, от която надзърташе око, а също и Ка устройство с форма на молитвено вдигнати ръце. На веригата на Гуалкмай имаше само Ка.
— Ще ти стигне ли времето да актуализираш твоята Ка преди кацане? — попита го тя. — Или ще го направиш долу?
Гуалкмай погледна контролното табло.
— Да го направим сега. Има време, докато влезем в орбита.
Зад двете пилотски кресла имаше по един от черните аирлиански цилиндри. По размери наподобяваха спалните контейнери за дълбок сън, само че в единия край имаха пултове. Във всеки от цилиндрите лежеше по едно тяло — клонинги на Донхад и Гуалкмай. До задната стена имаше прозрачни контейнери със зеленикава течност, където в момента израстваха нови клонинги.
На главите на телата в черните цилиндри бяха поставени метални шлемове, от които излизаха десетки жици, свързани с контролния пулт между тях. Очите на клонингите вътре бяха отворени, но не издаваха и намек за съзнателна дейност или разум. Донхад отвори капаците на двата цилиндъра и свали шлемовете. Тя изхлузи верижката от врата му и нагласи фигурката върху две малки вдлъбнатини за двете ръце от дясната страна на пулта. Светна оранжев индикатор — устройството бе задействано. Донхад нагласи един от шлемовете на главата на Гуалкмай, след това натисна няколко последователни шестоъгълника на таблото.
От вътрешната повърхност на шлема в мозъка на Гуалкмай проникнаха наносонди. Бяха толкова тънки, с дебелина едва няколко молекули, че не предизвикаха никакво усещане, нито пък оставиха след себе си някакви белези. Спомените и натрупаният опит на Гуалкмай бяха прехвърлени за броени мигове в неговата Ка. Веднага след това наносондите се прибраха. Донхад свали металния шлем и го върна на главата на клонинга в цилиндъра. След това Гуалкмай повтори същата процедура с Донхад и така двете Ка бяха актуализирани до този момент.
— Веднага щом се приземим… — поде Донхад, но се поколеба.
— Да? — подкани я Гуалкмай.
— Ще намалим до минимум енергоконсумацията на кораба. Телата ще се съхранят, но поддържането на нашите спомени в главния пулт ще изисква твърде голям разход на енергия. — Беше обмисляла този въпрос от известно време.
— Искаш да кажеш, че спомените ни ще се съхраняват само в нашите Ка?
— Да.
— А ако и двамата бъдем убити?
Машината разполагаше с аварийна система. Тя можеше да въведе спомените и личностите им във всеки от клонингите след определен период от време. Това бе крайъгълният камък на аирлианската технология — те не само имаха в кръвта си вирус, който удължаваше живота им до огромни периоди от време и можеше да регенерира тъканите им, но имаха възможност да възстановяват личността си с помощта на Ка-машината. Донхад обаче току-що му бе съобщила, че не могат да разчитат на този вариант.
— Поне един от нас трябва да остане жив — заяви Гуалкмай.
Донхад се върна на седалката до него.
— Тук сигурно ще имат Граал — тя кимна към планетата под тях.
— Най-вероятно.
— Бихме могли да направим онова, което не успяхме на нашата планета — продължи тя. — Най-вероятно някъде под повърхността ще е скрит и кораб-майка.
— Това не влиза в задачата ни — припомни Гуалкмай. — От нас се иска да разкрием аирлианците, за да могат тези човеци да ги победят, без да преживяват страданията и загубите, през които преминахме ние.
— И все пак… — поде Донхад, но млъкна.
След като навлязоха в ниска орбита около планетата, те я обиколиха няколко пъти, изучавайки внимателно повърхността й. Вече не се съмняваха, че главната аирлианска база е на островната група в океана между два континента. Концентричните кръгове от вода и суша затваряха в сърцевината си великолепен град. Върху висок хълм в самия център се издигаше златен палат, широк километър и половина в основата и висок близо километър. Пръстеновидните острови бяха настроени с множество селища. Къщите бяха от същия тип, като на тяхната планета.