Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
И въпреки всичко Хирано можеше да се закълне, че срещна Мари. Та тя в първия миг явно го позна. Значи нещо й е попречило да признае това. Какво би могло да накара Мари да го отблъсне, да обърне гръб на своя приятел от детските години? Тази загадка измъчваше Хирано, разпалваше репортерското му любопитство. И не само това. Каква красавица е станало момиченцето с пълничките бузки, което го изпрати някога с плувнали в сълзи очи!
Хирано не знаеше нищо за нея, дори фамилното й име. Какво е правила, как е живяла през цялото това време? Изминаха почти двайсет години и ето че едва сега се срещнаха случайно на улицата. Изпусне ли този случай, едва ли ще я види някога. Нищо, че не пожела да го познае, поне да разбере къде живее, какво работи. А после може би ще му се удаде да се срещне с нея.
И като се стараеше да остане незабелязан, Хирано се спусна след Мари, която все още се мяркаше сред тълпата. Тя отмина спирката на метрото и се отби от улица Сотобори в една тясна уличка по посока на Акасака. Това беше кварталът на скъпите барове и ресторанти … Хирано вече се досещаше каква е професията на Мари. Ето къде работела. Но, разбира се, как не му дойде по-рано на ум? Предизвикателно ярката рокля и заучено изисканите движения говореха достатъчно ясно.
Нима го избягва, защото се срамува? Какво значение има къде работи! В края на краищата би могла да не му казва къде.
В това време девойката уверено вървеше по пътя си, без да подозира нещо. И все пак в целия й облик се усещаше онова напрежение, което е присъщо на бързащия за работа човек. Онзи, който се връща в къщи след работния ден, крачи съвсем другояче.
Без да забележи, че е следена, Мари влезе през служебния вход в облицования с мрамор вестибюл на една великолепна сграда. Край вратите учтиво се кланяше на посетителите портиер в обшита в злато униформа. Отпред на улицата вече бяха спрели няколко коли чуждестранни марки.
Над входа блестеше с чудновато преплетените си букви името на заведението — „Валпургия“. Хирано не бе влизал никога в този луксозен нощен клуб, само бе чувал за него. Името му се мяркаше често във вестниците — тук се събираха най-големите богаташи и политически „звезди“, клубът беше своего рода международен салон. Славеше се с фантастично високите си цени.
Мари влезе през служебния вход. Това значеше, че не е гостенка тук. Сигурно работи в клуба … Но защо трябва да крие това? Всъщност Мари не криеше нищо — просто не искаше да разговаря с Хирано, когато идваше насам. Защо? Хирано тръгна решително към портиера.
— Моля ви, кажете ми… Тук ли работи момичето, което току-що влезе през служебния вход?
— Мари-чан ли? Да, тя е наша хостес. — отговори на драго сърце портиерът.
„Значи тя дори работи под истинското си име“ — помисли си Хирано. Вижда се, че не е сгрешил — това е Мари.
— Тя е звездата на нашия клуб! — обясни гордо портиерът.
— А не знаете ли къде живее? — приказливостта на портиера окуражи Хирано да почне да го разпитва.
— Някъде в района на Роппонги, там има квартира. А защо питате? — сепна се портиерът.
— Ами, ей така. Просто ми напомни за една стара позната.
— Хм… позната, а? — Пазачът се взря подозрително в Хирано, явно се проклинаше заради своята бъбривост. Спасението дойде от една спряла пред входа кола. Портиерът се втурна да отвори вратите й, а Хирано се възползва от момента, за да се изплъзне незабелязано.
И така, това е Мари. Работи във „Валпургия“. Сега вече е лесно — остава само да научи от администрацията адреса й. Но може да не бърза да прави това, важното е, че сега знае къде да я търси. Трябва да се опита да се срещне още веднъж с нея, може би ще успее да поднови познанството си. Та нали девойката отначало дори се зарадва, че го срещна…
Хирано реши да почака. Но образът на новата Мари не изчезваше от очите му.
Изчезването от „Валпургия“
Залисан в делничните си задължения, Хирано не се зае веднага да издири Мари. Но щом се поосвободи малко от работата си, незабавно се залови енергично да я търси.
Момичета, които обслужват посетителите в нощните клубове, баровете и ресторантите.
След като научи телефона на „Валпургия“, той се обади на администратора на заведението. Отговорът беше неочакван — Мари отдавна се уволнила оттам.
— Как тъй се уволнила? Кога? — Хирано се смая.
— Преди около един месец — отговориха му студено от другия край на телефонната жица.
— Не може да бъде! Преди десетина дни я видях да влиза във вашия клуб!