Чосър и Домът на славата
- Автор: Гуден Филип
- Серия: Чосър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Чосър и Домът на славата». Краткое содержание книги:
Чосър трябва да посети граф Дьо Гияк, в чийто замък е живял като пленник. Още по пътя става ясно, че някой полага усилия да спре английските пратеници. Чосър и спътниците му успяват да се доберат до замъка Гияк, за да установят, че противниците на английската кауза са успели да проникнат и тук. Скоро след това графът загива по време на лов, но Чосър е убеден, че смъртта му не се дължи на злополука.
Смъртта дебне отвсякъде — мярка се загадъчната фигура на монах, който следи Чосър още от Лондон, неясна е ролята на трупата странстващи актьори, които също пребивават в замъка, двусмислено е поведението на красивата вдовица на графа. Нападенията и убийствата продължават, а Чосър се опитва да открие нишката, която ще му помогне да стигне до виновника за тези злодеяния…
Конярчето се поколеба за миг, но после се реши и седна до мъжа. Изглеждаше по-спокойно. Наведе се над комата хляб и отхапа от него. Дългата коса се отметна от врата му и въпреки слабата светлина, мъжът видя леките изпъкналости, които очертаваха горния край на гръбнака му.
— Каза, че ще ми дадеш още пари, когато ти донеса храната — каза Питър, дъвчейки.
— Така си е — отвърна мъжът.
Протегна ръка към кесията си и, без да гледа, извади още шепа пенита, които изсипа в свободната ръка на момчето. Дланта се разтвори напълно и после се затвори поглъщайки монетите. Момчето тихо се засмя и каза:
— Съжалявам, че нямаше сирене.
— Няма значение — отвърна мъжът. — Това е достатъчно.
Той взе шишето и извади тапата със зъби. Отметна глава и отпи. Когато преполови съдържанието, я остави и се заслуша в шумовете от конюшнята. Не чу нищо необичайно. Момчето проговори.
— Какво каза?
— Хубав ли е ейлът?
— И по-лош съм пил.
— Може ли да видя още веднъж пергамента с печата?
— Защо?
— Като си помислиш, печатът на краля. Не съм го виждал досега.
— Не е толкова трудно да видиш и самия крал.
— Виждал си краля?
— Ти как мислиш?
— Но кралицата е мъртва, нали?
— Така е — каза мъжът. — Кралица Филипа умря миналата година.
— Нима кралиците умират? — попита момчето. — Дай да видя пак печата.
— Първо пийни — каза мъжът и му подаде шишето.
Изчака, докато Питър отпи с отметната глава, забравил за всичко друго. Протегна бързо ръка със стегнати пръсти и удари силно момчето по открития гръклян. Шишето излетя от ръката му и се строши далеч от погледа му. От устата му шурна ейл, примесен с парчета хляб. Ръцете му се отпуснаха и монетите, които държеше в една от тях, се разпиляха в мрака. Мъжът го бутна почти деликатно, тялото му падна от платформата и се приземи с трясък.
Мъжът погледна надолу. Питър лежеше неподвижно, главата му беше под ъгъл, който подсказваше, че едва ли някога вече ще помръдне със собствени усилия. Мъжът слезе по стълбата, скачайки, преди да е достигнал последното стъпало. Наведе се над тялото на конярчето и потърси признаци на живот. Нямаше такива. Канеше се да издърпа тялото встрани, но осъзна, че ще остави следи в праха и сламата на пода, затова го вдигна. Питър беше изненадващо лек и още много топъл. Главата му се люлееше. Предницата на туниката му беше изцапана с ейл и влажни трохи хляб.
По-рано мъжът беше забелязал, че няколко от конските ясли бяха празни. Възнамеряваше да остави тялото на момчето в една от тях за през нощта, в случай, че някой дойде да оглежда, докато той спи на неговото място. Докато носеше трупа, конете душеха и мърдаха неспокойно, сякаш усещаха, че нещо не е наред. Мъжът откри една от свободните ясли, сложи тялото на земята и го затрупа със слама. Вътре вече беше почти съвсем тъмно.
Точно се изправяше, все още докосвайки с ръка топлото тяло, когато чу наближаващи стъпки. Залегна бързо в яслата. Стъпките спряха на входа на конюшнята.
— Питър!
Последва пауза, после гласът се обади по-отблизо.
— Питър! Момче! Там ли си? Спиш ли?
Беше някой от странноприемницата, който знаеше, че Питър спи на платформата в конюшнята.
— Къде е човекът, който те разпитвал? Къде е?
„На няколко метра от теб“, помисли си мъжът с лице като череп, клекнал в яслата с тялото на момчето. Ако посетителят започнеше да претърсва, ще трябваше да се справи и с него.
Последва стържещ звук, а после друг шум — сякаш нещо беше ударило в тавана в края на яслите. Конете отново се разшаваха. Мъжът разбра, че новодошлият — брат Джеймс? — се опитваше да привлече вниманието на Питър, хвърляйки камък или буца кал към платформата му. Не можеше да види монаха, но си го представяше дебел и ленив, твърде дебел и ленив, за да се качи по стълбата и да види сам дали мястото на момчето е заето. Когато не получи отговор, новодошлият каза: „Имаш късмет, че брат Стивън не знае, че те няма на поста ти. Щеше да ти даде да се разбереш.“
После стъпките се отдалечиха. Мъжът изчака още няколко минути, преди да се измъкне от яслата и да се върне в другия край на конюшнята, където се покачи по стълбата и отново се просна върху сламата и парцалите, служили за постеля на Питър.
Не му тежеше на съвестта, че беше убил момчето, тъй като то не го беше послушало и бе разговаряло за него с брат Джеймс. Така бе предположил от колебанията преди отговорите му и думите на монаха преди малко го бяха потвърдили. В известен смисъл смъртта на момчето му беше спестила нуждата да се разправи с монаха, тъй като ако брат Джеймс се беше появил малко по-рано, докато говореше с Питър, щеше да се наложи да отговаря на някои неудобни въпроси за френските шпиони и кралските дела. Допускаше, че момчето бе искало да получи още няколко монети от половин пени, преди някой от Братството на Светия кръст да се появи и да го освободи от отговорността за странника. Подозираше и че молбата на Питър да види документа с печата беше опит да отвлече вниманието на мъжа, докато дойде помощ.