Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Така стояха те един срещу друг — русият славянин и побелелият ромеец, единият в разцвета на мъжествеността си, другият пред старостта. Ех, красив беше славянинът — със златна коса до рамене, със смело лице, та жените разплискваха делвите си, когато го срещнеха на пътеката. И девиците, без дори сами да знаят, даваха на славянина таен знак за любовта си. А жените, в годините, когато не се колебаят, нощем му отваряха портите си.
Ромеецът беше подредил чертите на лицето си по своя воля, сякаш години беше стоял пред огледало, та беше търкал страните си, докато станат стегнати и мършави, а брадичката — ъглеста и волева. Бръчките на челото му като че бяха начертани от изкусна ръка и устните му бяха стиснати, колкото трябва, и погледът остро светеше, колкото трябва. А искаше ромеецът да прилича на хората, чиито лица бяха отпечатани върху сребърните монети на древния Рим. И дори плътта си беше успял да докара на плътност и блясък като излята от потъмняло сребро. И за да бъде лицето му гладко като монета, бръснеше се по два пъти на ден.
Тъй стояха един срещу друг тези двама мъже, спътници по прищявка на случая, но врагове по волята на съдбата, защото единият беше славянин, а другият ромеец, и те не можеха да направят нищо срещу волята й, пък и не искаха.
И те не разбираха какво толкова се случи, та изведнъж така ги раздалечи, защото им се струваше, че говорят почти нехайно и казват обикновени думи, каквито се произнасят без чет и без мярка между спътници.
А те бяха изрекли, без дори да го забележат, първите редове от песента на земята. И сега тази песен трептеше неясна и нежна като мириса на мокра пръст, който идеше от изкаляните пръсти на славянина. И щеше да дойде време, когато песента на земята щеше да зареве като пролетен поток, та да залее и отвлече царства и народи.
И двамата мъже се обърнаха, за да слязат от могилата.
Славянинът повели да вдигнат шатрата му на самия връх на могилата. А ромеецът вдигна шатра на южния склон, за да се запази от северните ветрове. И тюркутът се настани в самата степ.
8.
След това жрецът каза на Кубрат, че евреинът, който носеше свитъка със завещанието на Аугар, искал Кубрат да го види. А показал на жреца скъп пръстен и казал, че това е пръстен на барсалката, първата жена на хазарския каган, сестра на Кубратовата първа жена.
Хан Кубрат седеше със скръстени нозе върху овча кожа на земята, а четец тихо редеше на гръцки някакви летописи. В краката на хана спеше гепард, а в плитка кошница, увесена на главния стълб на шатрата, спеше любимият му сокол. И соколът беше целият бял.
Когато евреинът се промъкна през завесата, гепардът бавно се изправи на дългите си нозе, протегна се и отиде, та поиска да подуши пръстите на ръцете му. И хан Кубрат повика назад гепарда, а евреинът падна на колене и понечи да извади от пазвата си нещо скрито. Кубрат го спря с ръка и каза на четеца:
— Върви си!
И той тихо излезе, а Кубрат, като видя, че евреинът трепери, каза му:
— Страхуваш ли се?
А евреинът помилва голия си череп, по който растяха редки кичури коса, все така на островчета, както растеше брадата по лицето му. И каза:
— Не искам косата на главата ми да украси юздите на тюркута.
Ала одраната кожа от главата на евреина едва ли би украсила юзда или плащ, защото по нея растяха всичко стотина косъма. А тюркутите имаха обичай да одират кожата от главите на враговете си заедно с косата, да я мачкат с ръце, докато омекне и тогава тя или украсяваше юздите на конете им, или закачаха скалповете на поясите си, та бършеха с тях пръстите си след ядене.
Когато чу непознатия глас, соколът се събуди, вдигна се на крака и разроши перата на тила си. И като плесна с криле, излетя и кацна някъде встрани. И соколът продрано изкрещя. Тогава Кубрат стана, та взе дървена чаша и я поднесе на птицата. Ала соколът не пи, само почна да рови с клюн водата и да я плиска, сякаш на дъното на чашата имаше зърно, а соколът не смогваше да го клъвне. Кубрат каза:
— Птицата иска да се къпе.
И Кубрат се скри зад завесата и се върна с голям глинен кратер, от тия, в които гърците смесват вино и вода. И като го постави на земята, соколът се спусна от ръката с ръкавицата и влезе в кратера. И почна да се къпе и да пляска с криле. И като изплиска с вода гепарда, оня с достойнство стана, изръмжа и отиде, та легна до входа, зад гърба на евреина. И евреинът почна да се озърта.
А Кубрат премести мангала с тлеещи въглени и вдигна мокрия сокол от кратера. Положи го на коленете си и започна да го реши с костен гребен с широки зъби. И каза на евреина:
— Говори сега какво иска барсалката.
Евреинът разказа: