Ще заровя мъртвеца си сам

Чък не скри учудването си, но разгледа бравата.

— Лесна работа, но това няма да се хареса на ченгетата.

— Отваряй.

Чък извади от джоба си малка метална щанга, мушна я в бравата, повъртя се за момент и вратата се отвори.

Инглиш влезе в малък чист салон, мебелиран с вкус и освежен от букети цветя.

— Има ли някой? — попита високо той.

Като не получи отговор, той прекоси стаята и почука на вратата пред себе си.

В този момент Чък влезе на свой ред в стаята и тихо затвори зад себе си.

Инглиш почука отново, отвори вратата и огледа полутъмната стая. На промъкващата се между пердетата светлина той различи, че се намира в спалнята. Леглото беше празно и завивките отхвърлени на земята до него.

— Вероятно е излязла — каза той на Чък.

— А може и да се къпе — отговори Чък. — Искате ли да проверя?

Инглиш не се смути, влезе и завъртя ключа на осветлението. Изведнъж замръзна на мястото си.

Вдясно от него се намираше друга врата. И на тази врата на бяло копринено коланче, вързано отзад, висеше трупа на млада кестенява жена на около двадесет години. Тя беше облечена с бял копринен халат, под който се виждаше синя нощница от изкуствена материя. Вероятно е била красива, но в момента лицето й имаше восъчен цвят и от отворената й уста висеше подутият й език. Тънка струйка съсирена кръв се беше стекла от носа до брадичката й. Чък възкликна приглушено:

— Господи! Защо го е направила? — запита той с провлечен глас.