Ще заровя мъртвеца си сам
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Русинов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ще заровя мъртвеца си сам». Краткое содержание книги:
— Но не за дълго. Скандалът скоро ще се забрави и всичко ще бъде наред.
Инглиш поклати глава:
— Не, вече няма да е същото. И най-смешното е, че сега вече не ми пука. Откакто лежа тук, много мислих. Реших, че трябва да започна отначало. Ще се махна оттук, Сам. Имам нови идеи.
— Но ти не можеш да направиш това! — запротестира обезпокоен Край. — Не можеш да изоставиш такава организация при положение, че хлябът на толкова хора зависи от теб!
— Аз ще оставя някой на мое място. Ти би ли се заинтересувал, Сам?
— Сериозно ли говориш? — не скри учудването си Край.
— Напълно! Но не приемай с лека ръка, помисли. Ще трябва да се откажеш от кантората, но си струва. Ако се заемеш с цялата работа, аз ще се задоволя с двадесет и пет процента от чистата печалба, а всичко останало е за теб.
— А ти какво ще правиш? Това е целият ти живот, Ник! Не можеш да се откажеш току-така.
— С тези двадесет и пет процента ще имам достатъчно пари. Иска ми се да пътувам, да обиколя света. Като ми омръзне, ще започна от нула. Знаеш ли, Сам, най-хубавите дни от живота ми бяха, когато се мъчех да пробия. Ще се опитам да преоткрия тази атмосфера. Решено е, оттеглям се!
Край стана:
— Добре, ще си помисля. Всъщност струва ми се, се всичко е ясно. Само да предупредя Елен и ще ти дам съгласието си.
Малко по-късно, след обяд, на посещение дойде и Леон.
— Дойдох да те видя как си — каза той и стисна ръката на Инглиш. — Трябва да се връщам в Чикаго. След малко тръгвам. Нали нямаш повече нужда от мен?
Инглиш поклати глава:
— Не, не мисля. Благодаря за всичко, което направи, Ед. Като се върна на работа, ще ти изпратя чек. Какво ще кажеш, добре се справихме, нали?
— Действително. Ако можеше да видиш мутрите на ченгетата, когато Лоиз цъфна с магнетофона. И тя добре се справи, не мислиш ли?
— Напълно вярно! Не разбирам обаче защо още не е дошла да ме види? Всички дойдоха, с изключение на нея. Какво я прихваща, за Бога, Ед!
Леон се разсмя:
— Преувеличаваш. Да не мислиш, че твоята работа сама се върши, докато ти се изтягаш в леглото? Забрави ли, че тази вечер започва новият спектакъл? Тя работи по двадесет часа в денонощието. Няма време и да се гримира, бедното момиче!
— По дяволите новият спектакъл — отговори Инглиш отегчено. — Не ме интересува. Искам да я видя!
— Ще дойде. Спомена, че ще прекара тук вечерта, преди да отиде в театъра. Трябва да си й благодарен. На нея дължиш състоянието си.
— Да, съгласен съм — свъси вежди Инглиш, но е време да престане да работи като роб.
— Откакто те познавам, все това ти повтарям, но ти не искаше да ме чуеш. А сега трябва да изчезвам. До скоро виждане, старче, и не се вълнувай. Емоциите, които си преживял, ще ти стигнат до края на дните.
След заминаването на Леон Чък запита притеснено:
— Шефе, вярно ли е, че напускате?
Инглиш го погледна със сияещ поглед:
— Да. Чака ме много важна работа. Една работа, която ще запълни голяма част от времето ми и с която трябваше да се заема много по-рано.
Чък ококори очи:
— А ще има ли място и за мен, шефе?
Инглиш поклати глава:
— Не мисля — отговори весело той. — Много е лично. Ще се женя и ще създам семейство.
Ужасеният израз на лицето на Чък беше толкова комичен, че Инглиш избухна в смях.