Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Аз съм магьосник. Това означава, че притежавам сила, а силата и отговорността вървят ръка за ръка. Длъжен бях да използвам силата, която ми е дадена, там, където има нужда от нея. ФБР въобще не е подготвено да се справи с глутницата върколаци, които тази есен изяждат жертвите си насред Чикаго. Това е по-скоро работа за моя отдел.
Въздъхнах и се изправих на седалката. Бръкнах в джоба на шлифера за ключовете от колата и напипах парчето стъкло, увито в моята носна кърпичка.
Разгънах я внимателно и намерих в нея зацапаното с кръв стъкло.
Кръвта притежава сила. Мога да я използвам, да направя заклинание и то ще ме отведе обратно при човека, който е пролял кръвта. Мога да открия убиеца още тази вечер просто като оставя магията да ме заведе до него или до тях. Това трябваше да стане веднага. Кръвта все още не беше засъхнала напълно, но когато това се случи, ще ми бъде ужасно трудно да я използвам.
Мърфи ще се разсърди много, че го правя без нея. Тя ще допусне, че съм имал намерение да последвам следата още тази нощ и нарочно съм я оставил извън разследването. Но ако не последвам следата още тази нощ, ще пропусна шанса да спра убиеца, преди да изгрее луната.
Не ми трябваше много време да взема това решение. В края на краищата да се спасят няколко живота, беше по-важно от сръднята на Мърфи.
Затова излязох от костенурката и отворих багажника отпред. Извадих оттам няколко магьоснически приспособления — стрелящата пръчка, нова защитна гривна, и още нещо, без което никой магьосник не бива да излиза. Моят пистолет «Смит и Уесън Чийф Спешъл», 38-и калибър.
Пренесох всичките тези неща до колата и извадих окървавеното парче стъкло.
След което направих магията.
Глава 5
Взех парчето тебешир, което винаги нося в джоба на шлифера, и пластмасовия куполообразен компас, който виси на ивица велкро на арматурното табло, след което клекнах и широките поли на шлифера се разпростряха над коленете ми като палатка. Очертах с тебешира груба окръжност около мен върху асфалта. Следата беше ярка на черната повърхност и почти блестеше под лунната светлина.
Прибавих и едно усилие на волята, малък прилив на енергия, за да затворя кръга, и веднага усетих заобикалящата ме във въздуха магия да се сгъстява, обхваната от очертанието на рисунката. Косъмчетата на тила ми настръхнаха. Аз потръпнах, взех парчето стъкло с бързо засъхващата кръв по него и го поставих в кръга, точно между носовете на ботушите ми.
Започнах тихо да напявам безсмислени срички, като се отпуснах и съсредоточих вниманието си върху желания от мен ефект.
— Interessari, interessarium![5] — измърморих и докоснах пластмасовия купол на компаса с капка незасъхнала кръв.
Енергията се устреми навън от мен, завъртя се в ограниченото от кръга пространство и се спусна към компаса с видимо проблясване на сребристи прашинки. Стрелката на компаса трепна, завъртя се лудо и се насочи към капката кръв като куче, надушило следа. След това се залюля, обиколи кръга и застана твърдо в посока югоизток.
Усмихнах се доволно и заличих с върха на ботуша си тебеширената окръжност, освобождавайки събраната в нея енергия, след което взех компаса и се върнах в синята костенурка.
Проблемът при това заклинание е, че стрелката на компаса ще сочи неотменно към този, от когото идва кръвта, но това ще продължи само до изгрев-слънце, когато простите магически енергии, които използвах при заклинанието, ще се разсеят. Освен това стрелката не показваше най-бързия път да се стигне до целта, а само крайната точка, в която тя се намира.
Никой разумен човек не би определил движението на автомобилите в Чикаго като лесно или дружелюбно, но бях живял тук достатъчно дълго, за да се науча да се справям с него. Минах покрай болница «Кук кънтри», която сама по себе си е град в града, след това надолу край Дъглас Парк и завих на юг по «Кедзи». Стрелката на компаса бавно се насочи право на изток, докато аз се движех на юг, след което продължих на изток по Петдесет и пета улица, към Чикагския университет и езерото Мичиган.
Това не беше особено добра част от града. По-скоро имаше доста лоша репутация. Нивото на престъпността беше високо, много от зданията бяха овехтели, изоставени или се ползваха само отчасти. Повечето улични лампи бяха изгорели, така че с падането на нощта навсякъде беше доста тъмно. Районът винаги е бил привлекателен за най-мрачните създания, които изпълзяват за една нощ от Небивалото. Троловете се спотайват наоколо като крадци и през някои нощи всеки нов вампир, който се появи в града, неизбежно се оказва в този квартал в търсене на плячка, докато успее да установи контакт с Бианка или с някой от по-второстепенните местни вампири.