Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Нямаше какво повече да кажа. Но не можех да оставя нещата така. Въпреки времето, което мина оттогава, досега не бях опитвал да погледна на събитията от нейната гледна точка. Мърфи не беше магьосник. Тя нямаше почти никаква представа за света на свръхестественото, онзи свят, който великата религия на науката се опитва да отрече още от времето на Ренесанса. Тя няма с какво да си послужи срещу съществата, които може да срещне, не разполага с никакво оръжие, освен с познанията, които бих могъл да и дам — а тази пролет аз и отнех това оръжие и я оставих безсилна и неподготвена. За нея е било истински ад всеки ден да се сблъсква с неща, които не съдържат никакъв смисъл и за които съдебните експерти само поклащат глави.
Точно с това се занимаваше нейният Специален отдел. Той беше създаден нарочно от кмета на Чикаго, за да разследва всички «необичайни» престъпления, които се извършват в града. Общественото мнение, Църквата и официалната полиция продължават да се мръщят при всяко споменаване на «магия», «свръхестествени сили», «вампири» или «магьосници», но тези създания продължават да шарят наоколо — тролове под мостовете, феи, които крадат деца от люлките, призраци, духове и привидения от най-различен вид. Те продължават да тормозят и да раняват хората и според някои статистики нещата стават все по-лоши, вместо да се подобряват. Някой трябва да ги спре. В Чикаго и неговите предградия това са Карин Мърфи и нейният Специален отдел.
Тя се задържа на поста си по-дълго от своите предшественици главно защото прие идеята, че в реалния свят може да има нещо повече от сънищата в книгите. И защото използваше услугите на единствения магьосник в страната, който ги предлагаше свободно.
Не знаех какво да кажа и устата ми сама изрече:
— Карин, съжалявам.
Между нас се възцари продължително мълчание.
Накрая тя потръпна и поклати глава.
— Добре — каза тя, — но ако те вкарам в това разследване, искам да ми дадеш дума, Хари. Този път никакви тайни. Нито за да ме предпазиш, нито за нещо друго.
Обърна се към прозореца и чертите на лицето и като че ли омекнаха под лунната светлина и отблясъците на далечните улични лампи.
— Мърфи — казах аз, — не мога да ти обещая такова нещо. Как може да ме караш…
Гневът проблесна по лицето и и тя се протегна към моята ръка. Направи нещо с един от пръстите ми и изпитах силна болка по цялата ръка, която дръпнах назад инстинктивно и изпуснах ключовете. Тя ги улови във въздуха и заби един от тях в стартера.
Трепнах от болка и разклатих пръстите си. След това положих ръка върху нейната.
— Добре — казах аз. — Добре. Обещавам. Никакви тайни.
Тя ми стрелна един светкавичен поглед, след което се обърна напред. Запали колата и излезе от паркинга.
— Добре — каза тя. — Ще ти кажа всичко. Правя го, защото имам нужда от всякаква помощ. Ако не успея да пипна този върколак, до края на месеца ще имаме цяла камара трупове на раменете си. И освен това — добави тя, — ако се проваля, ще ме изхвърлят от работа. А ти ще се окажеш зад решетките.
Глава 4
Зад решетките? — казах аз. — В затвора? По дяволите, Мърфи. Кога смяташе да ми кажеш?
Тя ми хвърли един намръщен поглед, а лицето и се осветяваше от фаровете на колите в отсрещното платно.
— Моля те, Хари, само не започвай сега. Достатъчно неприятности си имах цял месец.
Дузина въпроси се запрепъваха из устата ми, но само един успя да се промъкне с виене:
— Защо не ми се обади за другите убийства през миналия месец?
Мърфи се съсредоточи върху пътя.
— Исках. Повярвай ми. Но не можех. В комисията за вътрешно разследване започнаха да ме разпитват за това, какво се е случило с Виктор Селс и Джони Марконе през пролетта. На някого му дошла идеята, че съм в съдружие с Марконе. И съм спомогнала за убийството на неговия конкурент и за ликвидирането на бандата на Третото око. Започнаха здраво да се ровят в тези събития.
Усетих внезапен пристъп на вина.
— Защото ставаше дума за мен. Ти извади заповед за арестуването ми, а след това я отмени. И след като всичко приключи, тръгнаха едни слухове за мен и Марконе…
Мърфи стисна устни и кимна.
— Да.
— И ако беше ми се обадила, това щеше само да налее масло в огъня.
Почесах се по челото. Същите, които разследваха Мърфи, щяха сигурно да се занимаят по-обстойно и с мен. Тя ме е защитила. Въобще не бях допуснал, че слуховете, които Марконе беше разпространил, може да имат отношение към друг, освен към мен. Има още да учиш, Хари.
— Едно е сигурно, Дрезден, ти не си глупав — потвърди тя. — Понякога малко наивен, но не и глупав. Комисията не можа да изрови нищо, но има достатъчно хора, които са убедени, че аз съм замесена, и заедно с тези, които ме мразят, могат добре да ме прецакат, ако им се удаде възможност.