Изкуплението на Атлантида

Бренан се загледа в Лукас.

- И ти ли танцуваш валс?

Алфата обви ръка около спътницата си, показвайки, че тя му принадлежи и вдигна рамене.

- Хъни искаше да танцувам валс и аз го направих. Просто изчакай, Бренан. Някой ден онази специална жена ще премине като булдозер през зазиданото ти сърце и ако тя поиска, ще танцуваш танго, валс, дори и скапаната макарена.

Но заради проклятието, това бе невъзможно, въпреки че нещо мрачно и опасно се завъртя в душата на Бренан, щом си помисли за тази възможност. Тиарнан. Дали тя бе избраната, дали можеше да разбие стените около сърцето му Но ако и когато го стореше, завърналите се в него емоции щяха да го унищожат или още по-лошо, много по-лошо - да унищожат нея.

Само когато е мъртва, сърцето й спре да бие и душата напусне тялото й...

Омразните думите на проклятието отново и отново отекваха в съзнанието му, а лицето на Тиарнан, отпечатано в онзи вестник, завладя съзнанието му. Де да можеше да си спомни как изглеждаше, когато я държеше в прегръдките си. Затвори очи и тръсна глава, в опит да прочисти съзнанието си. След като отново ги отвори, всички бяха обзети от неловко мълчание.

- Лукас често изтърсва глупави коментари - каза Хъни нежно, престипи напред и сложи ръка върху тази на Бренан.

Воинът намери за много трудно да се въздържи от резки движения и да не се отдръпне от нея.

- Не го приемам като обида - отвърна той и пак надяна изкуствената си усмивка. - Но може би трябва да довършим разговора в дома ти и да обсъдим стратегията за проникване на конференцията на МАСН?

- Прав си - съгласи се Лукас, по всичко личеше, че се радва, че сменят темата. - Чухме се с нашия контакт. Трейси Баум би трябвало съвсем скоро да пристигне в хотела.

- Мислех, че ще се срещнем с Тиарнан? - намеси се Грейс, след което погледна през рамо към стадото бизони, а после отново към вълците, наобиколили Лукас и Хъни. - Също така, не се обиждай, обаче има ли причина вълците от глутницата ти все още да са във вълча форма.

Алфата присви очи, но тонът му остана спокоен.

- Тиарнан използва друго име, псевдоним. Пълнолунието е близо и през този период моите братя и сестри предпочитат да тичат във вълча форма. Има ли някакъв проблем?

Алексий съвсем небрежно се помръдна, за да застане между Лукас и Грейс.

- Няма никакъв проблем. Тя е градско момиче, това е. Цялата тази история с дивата природа я притеснява и кара да изпитва непреодолимото желание за капучино или нещо по-силно.

Грейс се наежи, но Алексий й се ухили, при което тя се засмя и природната й доброта се появи на повърхността.

- Съжалявам, не съм искала да ви обидя - обърна се към Лукас и Хъни. - Но може ли да отидем на някое място с четири стени, електричество или поне огън. Може да съм наследница на Диана, но имам здравословна връзка със съвременните технологии, а и е много по-студено, отколкото очаквах.

Хъни подсвирна.

- Наследница на Диана, а? Мина доста време откакто за последно видяхме такава.