Силата

Каси кимна и сърцето й се сви. Майка й. Разбира се, майка й щеше да се оправи, леля Констанс с готовност беше поела грижите за нея и беше много по-добре тя да е в дома на Мелани, отколкото… някъде другаде. „Да си го кажем направо — в лудница“, помисли си ядосано Каси. Ако лекарите я видят в това състояние, ще я пратят в психиатрия или болница. Тя обаче няма място там и ще се оправи. Трябва само малко да си почине, това е.

— Благодаря, Мелани — отвърна Каси. — Ще дойда, когато се пренеса. Много съм благодарна на леля ти, че се грижи за нея.

— Леля Констанс не го прави от добри чувства, а защото смята, че е нейно задължение — отвърна Мелани и се обърна да си ходи. — Леля Констанс вярва, че всеки трябва да прави каквото трябва.

„Аз също“, помисли си Каси и спря да вземе куп дрехи от леглото. „Аз също.“

— Сетих се за нещо… Сега идвам — рече тя.

Беше се сетила за хематита. Отвори с една ръка кутията за бижута на нощното си шкафче и… замръзна. Разрови съдържанието й с пръсти, но нищо не се промени.

Парчето хематит беше изчезнало.

Паника стегна гърлото на Каси. Знаеше, че трябва да се отърве от камъка, но едва когато изчезна, осъзна колко се е страхувала от него.

Този път, обеща си тя, няма да го пазиш в тайна, да се тревожиш и измъчваш сама. Този път ще кажеш на Диана, както беше редно да направиш преди.

Слезе долу. Диана и Лоръл бяха в градината и събираха билки, които можеха да потрябват на Лоръл. Каси изправи рамене.

— Диана — започна тя, — трябва да ти кажа нещо.

Зелените очи на Диана се разшириха, когато Каси им разказа как е намерила хематита. Никой не знаеше за това, освен Дебора… и Фей.

— А сега го няма — завърши Каси. — Според мен едва ли е на хубаво.

— Да — съгласи се Диана. — Със сигурност. Каси, не разбираш ли? Когато хематитът е бил у теб, той ти е влияел. Карал те е да правиш разни неща… Носеше ли го на танците на Хелоуин, когато си се опитала да накараш Адам да те целуне?

— Аз… да. — Каси усети как се изчервява. — Но, Диана… Иска ми се да мога да кажа, че хематитът ме е накарал, но няма да е вярно. Беше мое решение. Исках го.

— Може би, но на бас, че и преди ти се е искало, но не си го правила. Хематитът може да не те кара да правиш разни неща против волята си, но сигурно би те подтикнал да постъпиш по начин, който не ти е присъщ.

— Като ониксът. Кара те да се отдадеш на сенчестата си същност — прошепна Каси.

— Да — потвърди Диана.

— Сигурно някой от нас го е взел. Някой от кръга — продължи Каси. — Тази сутрин го сложих в кутията, а друг не е влизал в къщата. Кой обаче може да е?

Диана поклати глава. Лоръл се намръщи.

— Аз си обичам растенията — рече тя. — Те са безопасни, стига да ги уважаваш и да знаеш какво правиш. Не ти влияят.